|
Тема |
Re: Причастието.. [re: famulus] |
|
Автор |
н@блюдaтeл () |
|
Публикувано | 12.04.05 16:39 |
|
|
А кой е достоен за причастие? Не трябва ли да пристъпваме преди всичко със съзнание за собственото си недостойнство, с покаяние и без лукавост в сърцето, със страх Божий, вяра и любов?
Не знам дали сте чел точно каквото писах. Постът е необходима подготовка. Но в никакъв случай самоцел, нито гарантира праведност. Нито че ще бъдем достойни. Не мога да приема тази мисъл - "постя, изповядвам се, и съм готов за причастие!". Добре постиш и добре се изповядваш, но не си готов и не си достоен. Никога няма да бъдем достойни. Причастието е единствено и само по Божията милост.
Другото важно, което исках да подчертая, е че по-строгият пост, трябва да е обвързан със съответния духовен подвиг - иначе е безсмислено. Бог гледа в сърцето, а не на лице. Там трябва да е основната цел - искреното покаяние и очистването на лицемерие и лукавство, съзнание за собствената ни греховност. Другото (неядене, непиене, даже на вода) са средства. Вярно, необходими, но спомагателни и са само подготовка.
|
| |
|
|
|