|
Тема |
Re: Причастието.. [re: famulus] |
|
Автор |
Ask2OO4 (питанка) |
|
Публикувано | 11.04.05 11:47 |
|
|
Мисля, че не е по-добре. По-доброто е да се причастим.
Ако свв.Отци за молитвата на много места ни казват, че ако се молим разсеяно е по-добре хич да не се молим, нима да спрем, понеже сме разсеяни? Те не са имали предвид това, а да се поправяме. Т.е. да разбираме важността на съсредоточената молитва и да се стремим към нея.
Ако ни се казва, че щом ядем брата си няма никакъв смисъл от поста, нима да спрем да постим? Не с тази цел е казано, нито като извинение, а за да престанем да го правим.
И за причастието е същото. Ако е казано, че трябва да се изпитваме, че трябва да извървим даден път до причастяване, значи трябва да го направим. А не да лягаме да лежим. Така мисля.
Но и Н.Антонов и сие не мога да ги схвана. Имам чувството, че искат да избягат от тръните и налитат на глога. Пък и твърде остро "изобличават" неща, които се практикуват и никак не са погрешни според мен.
|
| |
|
|
|