|
Свети и праведни Иоан Кронщадски
(по повод на Господнята молитва: "И не въведи нас в изкушение") Изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога. (Вж.
Старецът Йосив Исихаст (1895-1959)
Човекът, като невръстен младенец, проси от Бога Неговата свята воля. Бог, като преблаг Отец, му дава благодат, но допуска и изкушения. Ако той претърпи изкушенията безропотно, получава допълнително благодат. Колкото повече благодат получава, толкова повече изкушения му се прибавят.
Не се опитвай да търсиш своята правота, защото тогава ще бъдеш неправ. Каквито и изкушения да допусне Господ, научи се да ги изтърпяваш мъжествено. Без много оправдания казвай: "Прости" и без да си сгрешил, кай се, все едно, че си сгрешил. Но казвай, че си сгрешил с вътрешно съзнание, не само външно, заради похвала, а дълбоко в себе си да осъждаш.
Бл. Теофилакт Български
(по повод на Господнята молитва: "И не въведи нас в изкушение") Изкушенията биват два вида. Някои произхождат от нас, а други ни изпраща Бог за наше упражнение и прослава. Тези изкушения, които произхождат от нас са също два вида. Едни се дължат на неразсъдна храброст, която наричаме дързост и от която Господ ни заповядва да се пазим, защото макар и духът да е бодър, по време на подвизите бодростта угасва и такава храброст не завършва с добро за притежаващите я.
Други изкушения, като напр. гибелта на содомляните (Бит. 19:13), се изпращат поради грях. Тези изкушения трябва да избягваме с всички сили като живеем без грях; изкушенията от Бога не само не трябва да избягваме, но при възможност трябва да търсим с търпение и благодарност, защото те ни удостояват с прослава и венци. Изкушенията са различни: както казах, едни произхождат от Бога, а други от нас самите.
Търпението е полезно при двата вида изкушения. При изкушенията от Бога чрез тях получаваме прослава, каквато получиха Авраам и Йов, а при изкушенията от нас самите - това, че като ги изтърпим с благодарност извършваме сякаш възнаграждение за греховете си, защото който съзнава своите грехове, той е положил началото на спасението си и е придобил черти на праведник, защото праведният мъж обвинява пръв сам себе си.
“Господ е мое упование”
|
Re: Отче наш [re: Ziezi]
