За тези, които евентуално четат и не разбират за какво става дума в тази тема. Днес да се говори за “литургията след литургията” е особено модерно на различните богословски форуми и особено на икуменическите конференции. Обикновено с нея православните участници отговарят на обвиненията на инославните, че православието е индивидуалистична и немисионерска, затова и неевангелска религия, концентрирана само върху евхаристията. Съвременните идеолози на “литургията след литургията” се увличат дотам в защитата си, че започват да говорят за християнското преобразяване на света като за борба за мир, за социална справедливост, за братство между хората, за християнизиране на политиката и на всички сфери на обществения живот и други такива.

На какво се дължи засиленият интерес към “литургията след литургията”? Ами на това, че тези думи са изпразнени от православното си съдържание и са удобна основа за изповядване на едно моралистично християнство, чийто идеал е високонравственият и активен църковно християнин. Около този идеал – на добрия човек с активна социална позиция – се обединяват всички християнски, а и нехристиянски деноминации. Няма лошо в това да сме добри хора с активна социална позиция – обаче да си вярваме, че с това осъществяваме евхаристийния призив за преображение на света е меко казано наивно. И ако в началото може да е една добра основа за създаването на приятелски отношения между вярващите, от един момент нататък, ако никой или нищо не промени гледната точка на адептите на “литургията след литургията” и те се вживеят прекалено в ролята си на 24-часа присъстващи на литургия, то неминуемо ще стигнат до задънената улица на активизма и несакраменталното християнство.

Ако на вярващите не се предлага автентична духовна храна и ясни духовни перспективи за развитие, то идеологията на “литургията след литургия” се превръща в спасителен пояс за запазването на енорията. Освен това създава и много привлекателна и лъскава витрина на активни християни – а колко сладко е да сме пионери в някое дело...

Отношенията в много инославни общини са на светлинни години напред в сравнение с православните енории – и като социална дейност, и като общуване между богослуженията, и като общи инициативи на християните, и като взаимопомощ, и като принос към благото на обществото. И всичко това е добро и хубаво. Но то се осъществява прекрасно и без православната Евхаристия. Значи не в това е преображението на света, към което сме призовавани по време на Евхаристията... Значи и “литургията след литургията” е нещо различно...

Редактирано от Xrisa на 21.03.05 13:30.