Съжалявам ако по някакъв начин съм въвел теб или някой друг в заблуда относно моята личност. Не съм клирик, дори богослов не съм, просто мирянин.

Да бъда сравняван с епископ, та дори и с апостол май не изглежда никак ласкателно. Трябваше да се покрия от срам поради позицията, която заемам ли? Но и аз както повечето пишещи тук се позовавам на чуждо, уважавано от мен мнение. Това, че го предавам писмено означава ли, че трябва да бъда отъждествяван с тези, които са го изказали (пък дори и те в крайна сметка може да не са епископи). Само на епископи ли е разрешено да говорят истината и да я защитават? По тази логика няма да е възможно да цитирам Библията пък и изявяването на несъгласие пред отричащите я ще е напълно неуместно!

И не е нужно да ме питаш коя или чия истина защитавам. Няма какво по пилатовски да ме питаш тепърва "що е истина". Има една-единствена Истина. И аз считам, че защитавам Нея. Не е ли лоялна братска постъпка ако греша да ми покажеш къде?

Не виждаш смисъл да спориш? Ами това значи ли, че ще си дръпнеш обратно всичките постинги, с които аз не съм съгласен? Това е глупаво. Или ще ми отговориш, че няма нищо съществено в моето несъгласие, с което да си заслужава да се спори? Ами обясни тогава, но като за профан ми обясни с кое не съм си на мястото. Обещавам, че ще те изслушам най-внимателно.
Кое изобличаване според теб е безполезно? Това, което търси консенсус и разбиране или това, което носи от 15 кладенеца вода за да "заклейми" противника си по обиден начин?

Обясни ми съвсем сериозно в кое виждаш критикарски дух? Аз също като теб защитавам позициите си. Казваш, че имаш доверие на епископа си и това ти е достатъчно. Щях да се съглася, ако се беше въздържал да се занимаваш с "проблеми" в чужди юрисдикции. Явно обаче не е истина, че ти е достатъчно и щом като смяташ за редно да отправяш нападки то аз смятам за редно да защитавам това, в което вярвам. Това обаче не забранява да ме обориш, и аз съм човек в крайна сметка и съвсем реално приемам възможността да греша.

Знаеш ли, аз също имам доверие на епископа си. И ми се иска това да ми е достатъчно. Иска ми се да се занимавам само със своите си грехове, и те са ми предостатъчно. Но аз понякога се зачитам в постинги като твоите, защото вярвам, че ги пишат здравомислещи хора. Не смяташ ли, че когато някой уважаван човек иска да те изкара, че си вън от Църквата това е също такава съблазън, в която обвиняваш и мен?