Разбира се мога да се сетя, че си слушала, но не е там работата. Можеш ли да кажеш, че си слушала всички техни проповеди? Имаш ли достатъчни основания да твърдиш, че те никъде не се отклоняват от вярата? Защото аз имам достатъчно основания да твърдя точно обратното, може и да не е за тези конкретно, но не това е важното, защото най-малкото тук не пишат единствено софиянци.
Изненадва ме понякога това равнодушно отношение:

- Покрива гори!
- Е какво от това, да не би да ми гори главата?

Действията на клириците са си тяхна отговорност, доколкото не проповядват на миряните нещо различно от вярата. Бог ще ги съди, не ние. Това е моето разбиране.


Абсолютно съм съгласен, че няма да ги съдим ние миряните, дори не искам да си помислям, че мога да ги съдя. Но освен пред Бог техните действия са подсъдни и пред събора на Църквата, така че не говори за отсрочки чак до Второто пришествие когато е наложително това да стане сега.
Не е ли вярно, че Църквата винаги е осъждала учението на еретиците? И чак след като еретика съзнателно се противопостави на съборното определение той бива осъден. Но как? Той сам осъжда себе си като противоречи на истината. Един вид събора не осъжда него, но ереста, а той желаейки да пребивава в нея сам налага осъждане върху си.
И така, това, че виждам и класифицирам какво вършат архиереите още не означава, че ги съдя. Църковните правила ги осъждат, не аз. Нямаме ли право да знаем какво е редно и какво не? Но тогава ще изпаднем в положение да не различаваме добро от зло! Окаяните ние!! А какво следва от познанието на добро и зло? Че ние виждаме нашите и чуждите грехове и ги осъждаме. И това е добродетел! Добродетел е, защото грехът трябва да бъде осъждан, но не и човека, който го върши! Напротив, да се крие главата в пясъка и да се казва, че някой не върши грях при положение, че върши, е не само малодушно, но и противно на истината. Тук пак не говоря за осъждане на човека, а за констатация едно действие грях ли е или не е.

И освен това разбирането, че действията не са равнозначни на официална проповед наистина си е твое. Редно е обаче да потърсим разбирането на св.Отци по този въпрос, в случая и аз не мога да кажа нищо по-точно.
Ето моите разсъждения по случая: действията на архиереите отговарят на изповядвана от тях вяра (съмолитствания с отдавна осъдени еретици, съслужения, признаване на тайнствата и причастие от еретици, членуване в разни чужди на Църквата парацърковни организации като масонски ложи и световния съвет на ересите, и други такива и не на последно място отказ да се осъдят антиканоничните действия като такива). Да се проповядва нещо различно от това, в което се вярва, му се казва лицемерие и притворство. Това дори и да съществува като явление в никой случай не може да се задържи за постоянно. Искам да обърна внимание, че едно е да се греши по немощ, това до някъде е оправдаемо, но е непростимо да не се признава за грях нещо постановено от съборите като такъв, това граничи с противене на Църквата. Редно е да си зададем въпроса възможно ли е такъв човек да е "право правящ словото на истината"? Това, което отблъсква хората да се отделят от клира е точно търпенето от страна на последните на истината примесена с лъжа, а това пък се нарича лукавство.