Библията в произведенията на Григорий Велики

Без да е учен екзегет (той дори не знае гръцки език), Григорий Велики пише редица пояснения към Библията: "Нравствени поучения за Книга Йов" (в 35 книги), двадесет и две проповеди за Книга Езекиил (593 г.) и четиридесет беседи за Евангелието (590-591). Тези произведения все още имат някаква връзка с традицията на светите бащи, но в основата си вече носят напълно средновековен характер.

В условията на вражески нашествия, разруха и "варваризация" Григорий Велики си поставя за цел не задълбочаването на богословската екзегеза, а нравственото назидание на хората. Затова беседите му са написани на прост, общодостъпен език и всяка тема завършва с "нравствено приложение".

Наистина, понякога му се налага да решава трудни екзегетически проблеми. Така, тълкувайки въпроса на Кръстителя към Христос (Мат 11:2-3), той предлага своеобразно решение. Ако *Тертулиан смята, че се е съмнявал Предтечата, а св. Йоан Златоуст мисли, че съмнения са имали само учениците му, Григорий Велики влага във въпроса на Кръстителя следния смисъл: "Тъй като си имал снизхождението да се родиш за хората, внуши ни ще имаш ли снизхождението да умреш за хората <...>?" (Беседа за евангелието, VІ, 1).

В грешницата от Лк 7:36-50 Григорий Велики вижда Мария Магдалина. Това тълкуване се установява задълго в западната традиция и *изобразителното изкуство (Беседа за евангелието, XXXIII,1).

Есхатологичните пророчества на Христос Григорий Велики свързва с ужасяващите събития от своето време; предсказанията за гибелта на Ерусалим той пренася върху вътрешния живот на душата. По същия начин в беседите си за пророк Езекиил Григорий Велики все се обръща мислено към своята епоха с нейните бедствия, епидемии и войни.
Изобщо той използва често *алегоричния метод на тълкуване, но то е вече лишено от изискаността на елинистичната мисъл и е много произволно. например той разглежда Йов като праобраз на Христос, седемте му сина като праобраз на даровете на Св. Дух, а приятелите на Йов като символ на "преобладаващата похот".

Има свидетелства, че Григорий Велики е написал нравстено тълкуване за Песен на песните. Традицията го смята за автор на редица други екзегетически книги, но оригиналността им се отхвърля от науката.

Характеризирайки Григорий Велики като коментатор, архиеп. Филарет (Гумилевски) отбелязва:
"Изяснителните му съчинения, макар че не са важни като тълкувания на Писанието, съдържат в себе си много ясни, макар и незадълбочени мисли по нравствени въпроси".
Григорий Велики не смята за съществено да се установява авторството на библейските книги, защото е привърженик на *вербализма. Така, оставяйки открит въпроса за произхода на Книга Йов, той отбелязва: "Съвсем излишно е да се пита кой е написал тази книга, след като в действителност се знае, че автор на книгата е Светият Дух <...> Който е внушил написаното, той е неин автор <...> Смешно би било, ако получим послание от велик човек, да питаме с каква писалка е написано".

Книгите на Григорий Велики имат огромен авторитет през средните векове; преведени са на гръцки, френски и славянски езици. Най-старите им преводи на руски език са от ХІІ век.

Из "Библейски речник", Ал. Мен