Безкнижникът св. първовърховен ап. Петър / Религия и мистика / Православие

В началото на Своята спасителна мисия Господ Иисус Христос бил с учениците си в Кесария Филипова. Там Той ги попитал за кого Го мислят. Симон (св. Апостол Петър) отговорил: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог". За тези думи Иисус го нарекъл блажен, "защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на Небесата". И добавил: "Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно" (Мат.16:13-19).

Какъв камък избра Иисус за великия духовен градеж, че да устои той не само на стихиите световни, но дори на портите адови? Кой е "тоя камък"?

Църквата е единен и жив богочовешки организъм, на който Христос е Главата. Тялото са всички, изповядващи като Симона: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог". Всеки, на когото в сърцето Бог открие това, става "жив камък" в градежа на духовния дом - църквата (I Петр.2:5). Вероизповедта на Симона е камъкът, върху който е положен градежът.

Кой е Симон, че Господ го е удостоил с тази чест? Родом е от галилейския град Витсаида, разположен на северния бряг на Тивериадското (Генисаретското) езеро (Иоан 1:44), син на Йона (Иоан 21:5) и брат на първозвания апостол Андрей (Иоан 1:44). Като баща си и брат си е рибар (Мат.4:18). Женен (Марк. 1:30). Необразован, безкнижен (Деяния 4:13). Името му Симон произлиза от еврейския глагол "шама" - "слушам". Бил буен, рязък, несдържан, нетърпелив. Но с искрено и чисто сърце бил послушен на Бога. Затова Бог тъкмо на него открил, че Иисус е Христос (Месия). Но малко след това възразил на Христа, слушайки от Него Божият план за страданието и Възкресението, заради което чул резките Му думи: "Махни се от Мене, сатана!" (Мат.16:21-23). Тръгнал към сина Божий по водата, ала се усъмнил и започнал да потъва. И пак чул упрек от Него: "Маловерецо, защо се усъмни?" (Мат.14:31). Когато мнозина от учениците на Иисуса Го напуснали от малодушие, пак Петър прозрял спасителната истина и казал: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот" (Иоан 6:68). Заедно със Зеведеевите синове три пъти заспива, докато Христос се моли в Гетсимания (Марк 14:33-42), а малко след това, искайки да Го защити, отрязва ухото на слугата на първосвещеника Малх (Иоан 18:10). Скоро пак изпада в малодушие и три пъти се отрича от Учителя си. След което "плака горко"(Мат.26:75). След Възкресението трикратно се врича: "Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам"(Иоан 21:15-17), с което омива позора на трикратното си отричане от Него. В отговор Господ трикратно му заповядва: "Паси Моите агънца... Паси Моите овци".

Петър става пръв епископ на Рим, където мъченически завършва земният му живот, предано и всецяло отдаден на Господа.
Пламенната любов на апостол Петър към Христа го карала всяка нощ при пеенето на петел да се събужда и да пролива сълзи за своето отричане, макар този грях отдавна да му бил простен от Господа.

През 67 г. на Ватиканския хълм, напоен с кръвта на мъчениците-християни по време на гоненията, Нерон разпъва на кръст апостол Петър.

Огромната любов към Христа подтикнала апостола да моли своите палачи да го разпънат на кръста надолу с главата. През вратата на мъченическата смърт св. ап. Петър преминава във вечността.

. . .