Мисля, че има по-тънки причини за такива възгледи и те се свеждат до неверието в Църквата. То се възпитава в Духовните Академии, както добре е описал св. Серафим Соболев. Усилва се от по-тясното познанство с църковни хора, при което неусетно свещенството, богословието и пр почва да се възприема като професия и Църквата става просто едно сборище от човеци, източник на препитание и поприще за кариера. Тя пък - успешната кариера - основно зависи за тоя тип разсъждение не от Бога, а от "дядото" и неговото благоразположение, което се извоюва с умилително одобрение на всичките му думи и постъпки и с безрезервна преданост към Синода. След като изпаднат в това съсътояние, богословите трябва да го оправдаят. Е, за достатъчно интелигентен човек това не е трудно. Ще се намерят примери как светите Отци правили компромиси (сякаш са ги правили, за да угодят на масоните като нашите свети старци), как светци са ръкополагани за три дена от миряни в патриарси (само дето св. патриарх Фотий например е получил умната молитва още като мирянин)...Някои дребни разногласия в църковната практика преди 15 века, породени от липса на контакти и информация, ще се цитират с повод и без повод като някакъв образец, а не като изключение...

Така е! Щом спреш да вярваш, че Светият Дух управлява Църквата дори и чрез привидно случайни събития и съвпадения, естествено ще приемеш - като нашите приятели-богослови - че някое решение на вселенски събор, да речем, е по-кратко, защото на председателстващия заседанието му се доходило по нужда и от бързане не прочел текста изцяло. Естествено следващото разсъждение е - няма нужда да се правим на по-големи католици от папата! Много важно, че се нарушава църковното учение. Ние не сме тука да пазим църковното учение, а да го развиваме, защото светите Отци бяха прости и неуки, та не можаха да го развият като света.

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?