Изобщо не е лесно да се направи подобна преценка по пътя на формалната логика. Но Бог ни е дал свободата да използваме главите си - да преценяваме, да избираме и да бъдем отговорни за избора си. Дал ни е и Църквата с цялата й съкровищница на живота в нея. Там харизмите са само част от тази съкровищница и никога не са самоцел. Хората, които са се удостоили да ги имат не се "впечатляват" от тях.

Виж как постъпват обаче хората извън Църквата - врачките, баячките и пр. За всички тях "дарованията" са "добре дошли". Те съзнателно ги търсят, гордеят се с тях, култивират ги и ги рекламират. При тях обаче липсва пълнотата на църковния живот, в която човекът може да изцели себе си изцяло - не само един свой уд, само един свой недъг или болест. Когато човек отива при такива, той търси решение на конкретния проблем - "решава" го и си отива. Когато съзнателно влиза в Църквата, той търси решение на глобалния проблем - на цялостното си изцеляване.

Не гледай на "силата, която може да извърши добро", извън контекста. Контекстът е главното, а не дарованието. Ако имаш пълнотата - имаш всичко. Ако имаш частичното решение - нямаш нищо...

Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна...