|
Един от най-почитаните светии на римо - католицизма е Франциск Асизки. В животоописанието на този западен мистик се разказва как веднъж, по време на дълга молитва, той се почувствувал съсршенно превърнал се в Иисус, Когото той видял в образа на шестокрилат Серафим. След това видение, появили се болезнени кръвотечащи рани - стигмати.
За друга своя молитва, Франциск разказал на своя ученик следното: "По време на тази молитва... ми се явиха две големи светлини. Едната, в която аз узнах Създателя и другата, в която аз узнах себе си".
В края на своя живот, Франциск откровенно говорел: "Аз не чувствувам никакъв свой грях, който да не е изкупен чрез изповед и покаяние".
предсмъртните му думи били: "Аз изпълних това, което бях длъжен да изпълня".
Нека съпоставим думите на св. Франциск с описанието на предсмъртния момент от житието на Преп. Сисой Велики 5-ти век:
"Заобиколен от братството в предсмъртния момент, в тази минута, когато той като че ли беседвал с невидими лица, на въпроса на братята: "Отче, кажи ни с кого събеседваш?" - Сисой отговорил: "Ангели са дошли да ме вземат, но аз ги моля да ме оставят за кратко време, за да се покая". Знаейки, че Сисой е съвършен в добродетелите, братството му възразило: "Ти нямаш нужда от покаяние, отче". Сисой им отговорил така: "Действително аз не зная, поставил ли съм поне начало на моето покаяние".
Забележителни са откровенията на римо-католическата блажена Анжела.
"Дух Светий започна да говори следните думи: "Вмести се в Мене и се успокой в Мен след като Аз се вселих и установих в теб. Аз бях с апостолите и те ме видяха с телесни очи, но не ме чувствуваха така, кактоти Ме чувствуваш"; "...Бог ми каза: "Дъще на Божествената Премъдрост, храме на Възлюбения, наслада на Възлюбения и дъще на мира, в тебе се покои цялата Троица, цялата истина".
"Христос" се обърнал към Анжела: "Дъще Моя, пресладка ми много повече отколкото Аз на теб, възлюбени Мой храме, ти имаш пръстена на Моята любов, която получи вечно от Мен..."
"И казали ангелите на душата: "...приготви се да приемеш Тогова, Който те обручи за Себе Си с пръстена на Своята любов. Бракът вече е извършен. Затова Той иска по новому да извърши брак и съединение".
По повод на тези екстазни състояния на Анжела, А.Ф. Лосев пише:
"Съблазнителността и самоизмамата на плътта водят до това, че Дух Свети се явява на блаженната Анжела и й нашепва подобни любени слова....
Светата не може да си намери място от любовни терзания. Възлюбеният се явява и явява, разгорещявайки тялото й, сърцето й, кръвта й. Кръстът Христов й се представя за брачно ложе... Какво друго би могло да е по-противоположно на византийското сурово и целомъдрено подвижничество, освен тези постоянни кощунствени заявления: "Душата ми беше приета в несътворена светлина и възнесена" - тези страстни съзерцания на Христовия Кръст, на раните Христови и на отделните членове на Неговото тяло, това насилствено предизвикване на кървави петна на собственото тяло и т.н.? В завършек на всичко, "Христос" прегръща Анжела с ръка. която е прикована на Кръста, а тя, от дълбочината на екстаза си казва: "Понякога, от тясната прегръдка, струва ми се, че душата ми влиза в Христовото ребро. Онази радост, която тя приема там и озарението е невъзможно да се разкаже...."
Същият този мистицизъм ние виждаме и у великите католически свети Катерина Сиенска (16-ти век) и Тереза Авилска (16-ти век), възведени от папа Павел шести (+1978 г.) в най-висшия ранг на Църковните учители.
Тереза Авилска. например, възкликва пред смъртта си: " О, Боже мой, Съпруже мой, най-накрая Те виждам". Този в най-висша степен страстен вопъл не е случаен. Той е закономерно следствие на целия "духовен" подвиг на Тереза, който се открива в следния факт. След многочислените си явявания, "Христос" й казва: "От този ден ти ще Ми бъдеш съпруга... Отсега нататък, Аз не Съм само твоя Творец и Бог, но и Съпруг!"
Не случайно, американският психолог В. Джемс, оценявайки мистичния опит на Тереза Авилска, писал, че "нейната представа за религията се свеждала, ако може така се каже, до безкраен любовен флирт между поклонничката и нейното божество".
Твърде показателен е опита и на още един от големите стълбове на католическата мистика - родоначалника на иезуитския орден Игнатий Лойола. Неговата книга "Духовни упражнения" направо призовава към това, което е категорично забранено от вселенския опит на светиите - към въобразяване Бога, разпънатия Христос, проникване в света на Неговите чувства и страдания, представа на Дева Мария, светиите и т.н. Това въображение на различни картини и сюжети от библейската история се явяват за медитиращия същност на всички упражнения, които се предлагат в това ръководство.
Ето и няколко илюстрации от това "ръководство" за духовен живот.
Упражняващият се трябва "... да си представи как Трите Божествени Ипостаси гледали на света, преизпълнен с хора и виждайки, че всички отиват в ада, постановили в Своята вечност, щото Второто Лице да се въчеловечи за спасението на човешкия род"
Препоръчва се "...въобразяване на всичкото огромно пространство на земята...В отделност да се види домът и стаята на Владичицата... в Назарет" и "... да се погледне на Пресветата Дева и на Ангела, който Я приветствувал, като се размисли, за да се извлече полза от тази гледка".
Лойола съветва също така размисъл на "две знамена: едното на иисус Христос - най-висшестоящия Вожд и наш Господ, а другото знаме - на Люцифер - смъртния враг на човешкия род".
Всичко това принципиално противоречи на основите на духовния подвиг както ни е даден в опита на светиите на Вселенската Църква.
Ето няколко изказвания на древните отци, чийто опит е напълно забравен в Римо-католическата Църква.
Преп. Нил Синайски, живял в пети век, предупреждава: " Не желай да видиш чувствено Ангелите. или Силите, или Христа, за не се умопобъркаш, приемайки вълка за пастир и да се поклониш на воаговете - демони".
Преп. Симеон Нови Богослов, живял в единадесети век, разсъждавайки за онези. които по време на молитва си въобразяват небесните блага, ангелските чинове и т.н., казва: "това е прзнак за прелест". "Стоейки на този път, прелъстяват се тези, които виждат светлина с телесните си очи, които чувствуват блахоухание с обонянието си, които чуват гласове с ушите си ..".
Преп. Григорий Синаит пише: "Казват, че прелестта се явява в два вида - във вид на мечтателност и въздействие... Първият образ на прелестта е от мечтателността. Вторият, има за свое начало сладостастието, което се ражда от желанието. В това състояние, прелъстеният се захваща да пророчествува, дава лъжовни предсказания..."
Всички древни подвижници са повтаряли непрекъснато думите на апостол Йоан Богослов:
"НЕ НА ВСЕКИ ДУХ ВЯРВАЙТЕ, А ИЗПИТВАЙТЕ ДУХОВЕТЕ, ДАЛИ СА ОТ БОГА, ЗАЩОТО МНОГО ЛЪЖЕПРОРОЦИ СЕ ЯВИХА В СВЕТА" (1 Иоан. 4:1).
|
Отново за КАТОЛИЧЕСКАТА духовност [re: Kлимeнт Бypeнkoв]
