Преподобни Исаак Сириец казва: "Въздаянието бива... не за добрите дела и трудовете по тях, но раждащото се от тях смирение. Ако то (смирението) бъде загубено, то и първите са напразни".

Това изказване ни открива още един важен аспект в разбирането на духовния живот и неговите закони. Съвсем не добродетелите сами по себе си и не трудовете принасят на човека благата на Царството Божие, което е вътре в нас (Лука 17:22), а произтичащото от тях смирение.

Ако не се придобие смирение, то безплодни и безсмислени са всички трудове и добродетели, които често стават родители на душепагубна гордост.

св. Игнатий Брянчанинов отделя особено внимание на въпроса.

"Ако добрите дела биха доставяли спасение, то пришествието Христово би било излишно".

"По влеченията на падналото естество, мнимо добрите дела карат да расте у човека неговото "аз" и унищожават вярата в Христа. Такива дела са враждебни на Бога".

"Нещастен е оня, който се удовлетворява от собствената си човешка правда. За такъв Христос е ненужен".

Добродетелите и всички подвизи могат да се окажат крайно вредни, ако те не се основават на познаването на собствената греховност.

"Трябва, казва св. Игнатий, първом да видим своя грях, после да го омием в покаяние за да придобием чистота на сърцето, без която е невъзможно да извършим нито една чиста и действителна добродетел.

Св. Игнатий Брянчанинов обръща вниманието ни и на един друг принцип на духовния живот. Той се състои в това, че както страстите, така и добродетелите се намират в закономерно взаимно влияние и строга последователност.

Сериозното предупреждение е, че твърде често, християните, не познавайки тази закономерност, се отнасят небрежно към т.н. "малки" или "незначителни" грехове, които рано или късно могат да довет до тяхното робуване или падане в по-тежки съгрешения.

Св. Исаак Сириец казва: "...Всяка добродетел е майка на следващата след нея. Ако оставиш майката, раждаща добродетели и се устремиш към търсене на дъщерята, преди да си придобил майката, то тези добродетели са ехидни за душата. Ако не ги отхвърлиш своевременно от себе си, то скоро ще умреш".

Св. Игнатий разяснява: "Опасно е преждевременното безстрастие! Опасно е преждевременното получаване наслада на Божествената благодат! Свръхестествените дарове могат да погубят подвижника, който не е научил своята немощ".

Всички св. Отци единогласно наричат молитвата глава на всички добродетели

"Който се моли с устата, а за душата си нехае и не опазва сърцето си, такъв се моли на въздуха, а съвсем не на Бога. Напразно се труди такъв човек, защото Бог приема усърдието, а не многоречието".

В чувството на покаяние и смирение. древните св. Отци виждали главния критерий при различаване на светостта от прелестта.


"Всички светии се признавали недостойни за Бога... Всички самоизмамени считали себе си достойни за Бога... Някои от тях приели бесовете, явили им се в образа на светъл ангел и ги последвали...Други. възбуждали въображението си, разгорещявали кръвта си, извършвали нервни движения, приемайки всичко това за благодатна наслада и изпаднали в самоизмама, съвършено помрачение. Причислили се по състоянието на своя дух към отхвърлените духове".