|
Полянов. Христос и грешница
Вашето пристрастие да ме уловите на дума започва с израза:"Не познавам случая, но липсата на църковен брак не всякога означава блудство.
Колкото и странно да звучи за Вашата тенденциозност и за благочестивата ревност на болшинството православни християни, то с риск да ги въведа в изкушение ще повторя, че не всекя липса на църковен брак е действително блудство.
През комунистическите години, болшинството семейства не бяха венчани. Моите родители също не бяха венчани, но аз не ги считам за блудници, макар че всякога поставям акцент на псаломските слова: "в беззаконие съм ченат и в грях ме роди майка ми".
Спомням си, че Архиепископ Георгий Вагнер проявяваше толерантност към съжителството без брак на двама енорияши. По силата на икономията, той изразяваше предпочитание да определят окончателно своето бъдеще, отколкото да ги венчае преждевременно и да види бързия развод.
Познавам и други случаи, когато надарени и благочестиви богослови опропастиха живота си и в последствие нито са свещеници, нито пък богослови. Някои от тях не се ожениха своевременно, защото приятелките им не отговаряли на каноничното изискване за девственост преди брака.
В скромната ми практика познавам и други случаи, когато прибързани бракове на богослови са свършвали също така рано и това не им позволи да приемат ръкоположения.
Дръзвам да засегна един твърде деликатен въпрос за брака, който е табу. От изповедната ми практика зная, че не всякога двете половинки си подхождат за съвместен живот.
Далече съм да оспорвам правотата на канона, но фактите си остават факти и аз съм се сблъсквал с не един и не два деликатни случая, когато е трябвало не само да изслушам, но и дам недвусмислено мнение.
Днес живеем в особено време, когато християните се нуждаят от наложителна посткръщелна катехизация. Едва ли Църквата е познавала по-скоротечни времена и необходимост на мъдрост в прилагане на икономията.
В крайна сметка, Църквата не е само "земен трибунал", но най-вече душевна врачебница и икономията трябва да се прилага не за угаждане на човеците, а единствено с цел на душеспасение.
С риск да Ви отекча, ще си позволя да споделя няколко примера от скромната ми практика в чужбина. Случаите поладат под санкцията на църковния канон, лишаващ от причастие. При всичката сериозност на проблемите, дръзвал съм настоятелно да препоръчам причастие.
Както Ставри отбелязва, в България, а и в чужбина не е проблем озаконяването на съвместното съжителство. При все това, животът не е толкова лек и нещата не могат да се програмират с неизменна точност.
Първият ми проблемна изповед беше в гр. Кан. Епископ Варнава Кански ме замоли с ирония и присмехулство да изповядам една известна балерина и още по-знаменита "греховодница".
По принуда трябваше да приема лицето. Нещастната личност пристъпи към тайнството с пълно съзнание за тежестта на ситуацията. Тя искрено плачеше и искаше нещата да са по другому, но в онзи момент тя нямаше никакъв изход.
За пръв път в свещеническата ми практика виждах искрено осъзнаване на допуснати грешки и с обилни сълзи изповядване на грехове.
За тази личност можеше да се каже, че живееше и в блудство и в прелюбодеяние, но не бих употребил владишкия израз "греховодница". Канонът забранява да се допусне подобен православен християнин до причастие. Но като имах предвид величието на празника Рождество Христово, искреното и сърцераздирателно покаяние на лицето, както и нещастието в което се бе въвлякла, то без никакво колебание я допуснах да се причасти.
Душевно смущение преживях в руската ми енория, която завеждах по време на моята магистратура в Париж. Имаше една невероятно добродушна и дейна хористка, която с всичките си добрини към болните, самотните, изоставените и т.н., беше леко неуравновесен човек.
Веднъж идва на изповед и гръмогласно ми заявява: "А я комунистка".
Втори път идва на изповед и ми казва, че дъщеря й е бременна и "Батюшка, благословите аборт"
Някои настояваха да я изгоня и да не се смущават другите от нейните оригиналности. Тя не се причастяваше, защото живееше от 5 години с един католик без църковен брак. Съжителят й не желаеше брак. Въпреки, че при двете си екскурзии в Москва тя се връщала с по едно незаконно родено дете, аз не считах, че последните 5 години на съжителство с католика са блудство. Напротив, аз смятах, че той я спасява от проституция с нейната неустойчивост. Затова й наложих да се причестява на големите празници.
Несъмнено, това смути някои фанатично настроени, забравили, че ако се прилагаше Моисеевият закон, то те първи да биха били заслужили убийството с камъни.
И в този случай проявих църковната икономия, защото се побоях, че ако проявя суровост, то тя ще престане да идва редовно на богослужение и ще отпадне съвсем от Църквата. Въпреки блудните й прояви, за мен тя беше по-добра християнка от някои други. Тя жертвуваше всичкото си свободно време за добротворителност. Тя беше единствената да ми подаде ръка, когато преживях една сериозна криза.
Трети случай имах с една известна оперна певица, която не беше от нашата енория. Тя не ходеше на църква и дошла заради приятелката си, която пееше в хора, всушала се в съвета й да пристъпи на изповед.
И тази светска дама, в зенита на своята слава и материален просперитет рухна в сълзи пред кръста и евангелието на изповедния аналой. Тя съзнаваше вината си, греховете си, объркаността си и същевременно неустроения си по християнски живот.
Прецених, че сълзите не бяха плод на някаква хистерика, а просто благодатта Божия я беше осенила. Всичко беше толкова мирно и искрено. Това е почти невъзможно за един светски човек, който никога не се е черкувал и си няма никаква представа от изповед. Дори изпитах срам от самия себе си. че аз нямам това благодатно осенение да плача за греховете си.
Моят отговор беше, че е желателно да устрои живота си колкото се може по-скоро, според християнските норми. Съзнавам. че това няма да стане за ден, седмица и месец, но й позволявам когато се черкува при нас, да се причестява.
От този момент, тя остана закована на мястото си в храма и не пропускаше нито едно неделно или празнично богослужение. Тя идваше отдалеч и биваше първа в храма. Тя, известната певица не беше поканена от дирегента на понякога фалшиво пеещия хор, но нито веднъж не се намеси да поправи или осъди. Веднъж, по стечение на обстоятелствата я замолих да поеме клироса и от този момент тя остана в хора. Тя е до ден днешен в храма и дясна ръка на сменилия ме в енорията свещеник. Тя си купи жилище в непосредствена близост до храма, за да може да го чисти веднъж седмично, да лрганизира спявките на хора, да пее на всички богослужения и т.н.
Действително, строго погледнато, тези лица попадаха в категорията на блудниците. Те страдаха много повече от другите в своите деяния. Те имаха съзнанието за своята вина пред Бога и бяха по-добри от другите с добрината на сърцата си. Човешка сила или помощ не можеше да ги извлече от водовъртежа на страданията им. Трябваше ли Църквата като строга съдителка и неотстъпна пазителка на буквата на канона да остане бездушна, оставайки погиващите души сами да оправят бъркотиите, в които се бяха въвлекли?
Църквата е душевна врачебница и гласът на Спасителя, че е дошъл да потърси и спаси погиващото, че е дошъл да спаси не праведниците, а грешниците - трябва да звъни като непрекъсваща аларма.
Мисията на Църквата е да спасява, освещава, облагодатява и дава сили на своите чеда да вървят по пътя към Христа.
Забелязал съм, че най-често критикуват за нещо онези богомолци, които тайно съгрешават в същото. Може би самите те са неспособни да изпълнят закона и по-лесно или терапевтично за тях е да осъждат същия грях у другите, искайки да видят идеала си осъществен.
Редактирано от prokimen на 29.02.04 05:40.
|
Липсата на църковен брак не е всякога блудство [re: prokimen]
