драги,

чета постинга ти и разпознавам себе си и собствените си терзания от близкото минало. само две неща ще ти кажа:

1. една от най-проникновените 'сентенции' в Православието: 'Дръж ума си в ада и не се отчайвай'. тя е на св. Силуан Атонски, руски монах, живял през 20 век. никога не забравяй греха си, не го маскирай, изследвай го докрай и се кай за него до сълзи, дори до сълзи кървави - но отчаянието не допускай до себе си. самият св. силуан е имал същите изкушения, преди да стане монах.

2. премного мислиш за Бога със страх. страхът от Бога е начало на всяка мъдрост, но уви, само началото, а не самата мъдрост. Бог е любов, ти си Негов възлюбен, не го забравяй. ако мислиш повече за Божията любов, а не за Неговия гняв, ще ти се даде повече благодат да се справиш с греха си. помисли: ако обичаш истински някого, нима няма да се стараеш да не го обидиш? греховете и бесовете, които те мъчат, са обида срещу любовта на Христа. мисли за тях като за изневяра спрямо Любимия, а не като за криминално престъпление. и когато дойде греховния помисъл с обещанието си за измамна мимолетна сладост, обърни мислите си към Божията любов - не само твоята към Него, а Неговата към тебе, лично към тебе - и ще видиш, как миражите на помислите се топят като пролетен сняг.

знам, че е трудно, но нищо лесно не ни е обещано.

бегинс.