|
Тема |
Защо си честитим??? [re: Prokimen] |
|
Автор |
Пoп Cтaвpи (4ревоугодник) |
|
Публикувано | 27.12.03 22:12 |
|
|
Нека за момент да се спрем и да си припомним какво сме пожелавали на нашите близки и какво са ни пожелавали на миналата Коледа и за Новата 2003 г. Очевидно е, че почти нищо от това, което се пожелава, не се сбъдва. Защо тогава продължаваме да пожелаваме, след като другата година по това време пак ще установим, че почти нищо от пожеланото не се е осъществило. Всички пожелават здраве, мир, щастие и благоденствие, а е очевидно, че през изминалата хората са се разболявали, умирали или страдали. На починалите и пострадалите през 2003 също е било пожелано много здраве и щастие по време на коледните празници от 2002 г.
Може би има някакво мистично преклонение пред силата на словото и хората вярват, че когато произнесат някакво заклинание (пожелание), то ще се изпълни. Да но такава сила има единствено в силата на Божието Слово. "В началото бе Словото..." Следователно, когато отправяме пожелания, пак се опитваме да се правим на богоравни. Нищо лично. Просто тема за размисъл.
”… за да стигнеш нивото на разговор на Ставри, трябва добре да се наядеш с фасул и грах и след някой и друг час ще си готов за диалог” (прозрение на православния дебатьор famulus).
Редактирано от Пoп Cтaвpи на 27.12.03 22:14.
|
| |
|
|
|