|
Тема |
Re: izpowedta i str. 108 [re: Adrian~] |
|
Автор |
famulus (православен) |
|
Публикувано | 23.10.03 00:05 |
|
|
В кръга на повърхностното: не помня кой от френските класици беше написал разказ /предполагам, по действителен случай/ - как в отворена още рано заранта Църква влиза един пиян от нощта човек - пиян заради житйеските си проблеми и по дяволско наваждение и пр. Той иска да се изповяда, но отецът още го няма. Тогава пияният изпада във възбуда и самосъжаление, почва да чука с бастуна си и да вика - Господи?! Защо? Трябва ми само един свещеник, който да седне в изповедалнята - дори съвсем, съвсем мъничък свещеник...
Неповърхностото /за профани като мене/ - на много места в православни източници съм срещал споменаване за "юридическия римо-католически възглед върху изповедта", който се и извежда от юридическия гений и насоченост на Рим, противопоставени на гръцките философи етс.
Щом посоченото горе в постинга на Младежа не е католическото учение, то каква е разликата според Вас като Богослов от Римо-католическата традиция?
|
| |
|
|
|