Споменах вече в друга тема, че ЗИЛОТ ще рече ревнител и че всеки един от нас е в известна степен ревностен в убежденията си.

Прочее, оперирайки в негативна насока с термина "зилоти", имах предвид днешните чеда на чедата на непоклатимия в Православието Архиепископ Серафим.

По съвест се чувствувам задължен да изразя мнение за Великите негови чеда като по справедливост първото място трябва да се отреди на Всепреподобната Игумения Серафима -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.

Нейната ревност да не се наруши буквата, за да не се повреди духът е напълно оправдана, защото тя е най-великата между великите чеда на Владиката. Нейният подвиг може да се оцени само през призмата на послушанието до смърт към стареца си.

Знаем позицията на Архиепископ Серафим по отношение на календарната реформа и икуменизма, които той е засвидетелствувал недвусмислено на Московския събор през 1948 г.

За никого не е тайна, че той всякога се е обръщал към бъдещата Игумения не на презиме, а с Игумения. Самата Матушка Серафима Ливен дава обет за монашество на 8 годишна възраст.

Когато цялото й семейство имигрира, тя остава да пази мощите на стареца си. Не всеки може да бъде верен до смърт. За никого не е тайна и психическият терор, който бил упражняван срещу нея и новопостроения манастир. Ето защо казвам, че е велика в буквалния смисъл на думата.

Като се има предвид, че тя е велико чадо на своя си старец, то напълно разбирам постъпката й с писмото за канонизацията на Архиепископ Серафим.

Нека не се забравя, че

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е бил дългогодишен секретар на Високопреосвещения Богучарски Архиепископ СЕРАФИМ Соболев.

Като се има предвид че преминаването на Архиепископ Серафим в Московската Патриаршия не е било по убеждение, а от жертвеност, то напълно легитимно е, че създаденият от него Покровски манастир повдига въпроса за канонизацията му.

Мисля, че в даденият случай по въпросната канонизация "Църковен вестник" се е пресилил най-неоснователно да обвинява в "кражба на светец".

Така или иначе, Архиепископ Серафим е считал Б.П.Ц. за схизматична и не е бил в евхаристийно общение с нея. Ето защо, най-малко на църковния ни официоз прилича да се меси в чужди работи и да бъде арбитър в духовни дела, които са в несравнимо по-висока сфера на съзерцание. Затова и окачествявам артикъла като чиста и проста драсканица.

Ако авторите на статията са хора със съвест и богословски грамотни, то би трябвало да погледнат нещата през призмата на ИСТИНАТА. Ако Архиепископ Серафим беше жив при влизането на Московската Патриаршия в икуменическото движение, то несъмнено щеше да я напусне. Той единствен не се поколеба да критикува научния труд на Патрирх Сергий Страгородски за спасението, той е имал жива съвест по църковните дела и едва ли България е заела някога по-строг ревнител на Православието от него.

Като пример ще спомена един детайл. Матушка Серафима минавала покрай униатската църква и чувайки да пеят херувимската, спряла се за малко да послуша. За тази й постъпка, Архиепископ Серафим й наложил епитимия цяла една година да се черкува у входа на църквата, но и вътре в храма.

Та ако оставаше до икуменическата Московска Патриаршия да го канонизира, то това би било по-скоро поругание и кощунство, отколкото прослава.

За Матушка, която понесе на плещите си толкова страдание в името на свещенното послушание към стареца си е немислимо икуменисти (сам патриарх Алексий беше дългогодишен президент на КЕЦ) да канонизират нейния АВВА, който най-енергично се е борил срещу икуменизма и всякакви нововъведения.

Друг въпрос е доколко тя носи отговорност по създаването на Старостилната Църква.

Не съм аз човекът, който трябва да отнема правото на Бога да съди. Не възприемам злъчните обвинения на Анастасия Бойкикева и още по-малко на Михаил Дръндаров.

Колкото до Анастасията, то тя призна първоначално хиротонията на епископ Фотий и племенниците й дори му иподяконствуваха известно време.

Начало на шумотевицата й става това, че Владиката не благословил продажбата на нейния катехизис. Тогава, при засегнатото честолюбие на историчката и плодовита богословствуваща писателка племенниците й спряха да иподяконствуват, епископ Фотий стана "Росен цифката", а Матушка едва ли не най-лошата личност в България.

===========

Позволих си да засвидетелствувам горното, защото с Анастасия сме духовно близки по линия на монахиня Касиния. Уважавам я като ревнителка за вярата, но озлоблението й срещу Матушка е неоснователно, както и писанията й намирам за твърде тенденциозни.

Редактирано от Prokimen на 22.10.03 06:36.