Виж, дръзвайки да поучаваш другите, означава, че ти вече се мислиш за нещо повече от тях, т.е. че ти си в Истината, а те - не. Ти не знаеш какъв е Божият промисъл за тях, не знаеш какво е спасително за тях самите, може до края на живота си да останат неверници и накрая да се кръстят в кръвта си, може да са избрали да останат неверници, защото имаме СВОБОДНА ВОЛЯ! Това знае само Бог! Затова само Той има грижата да обръща души. Ненавременната проповед е агресия спрямо свободната воля на човека. А християнството е смирение, зачитане на правото на избор на другия.
А що се отнася до това, че светии са обръщали хора дори с едно слово, то това говори за наистина високият им духовен живот, защото често те са беседвали със Самия Бог и Сам Бог е говорил чрез тях. А къде сме ние?...

"Които не държи на истината,той със сигурност държи на лъжата.Средно положение няма"
А кой от нас е в Истината? Можеш ли да твърдиш, че си 100 % в Истината? Че животът ти, мислите ти, делата ти (!) отговарят на критериите на Истината? Познаваш ли ти наистина Истината? Кой смее да твърди подобно нещо?
Ние просто се опитваме да вървим по пътя към Истината, с Божията помощ, но че сме познали Истината?... Как тогава дръзваме да проповядваме своята истина на другите?... Можем да изкажем мнение, но от спор и проповеди трябва много да се пазим! Това е моето скромно мнение.

"Представи си, ако всеки спре да проповядва истината.Тогава тя ще се забрави или пък изопачи."
Мислиш ли, че Бог ще допусне да се забрави Истината?

Както и да е. Радвам се, че са ти се изяснили нещата. Бъди усмихнат и лъчезарен към всички, така няма да останеш без приятели!

Най-хубавото се вижда само със сърцето!