Важно е да се знае, че християнството не отрича плътта - във философски аспект това е платонизъм, а в религиозен е характерно за по-източните религии. Християнството говори за *освещаване* на плътта - плътта е важна, но само ако си е на мястото. Сексът като похот, изява на тщестлавието е опасен за душата и разяжда човека, сексът в брака като отдаденост на любимия човек е благословен.

Заповедтта "плодете се и множете" е дадена на човека преди първородния грях. До този момент нито представата за секс, нито голотата се е свързвала с похот.

Отделянето от Бога има не само духовни, но и материални последици. Телестната същност на човека се променя, и цялата природа се променя, включително живите твари, губи се някаква връзка с Бога, благословението, "осветеността". Ето какво е написано в посланието до Римляните:


[8:19] Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
[8:20] защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
[8:21] с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
[8:22] Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
[8:23] и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.
[8:24] Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
[8:25] Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.