И нещо от преданието...

1. Двама старци живели дълго време заедно - десетки години, и един ден единият рекъл на другия: Хайде да се скараме, както се карат светските хора. - Добре, как да скараме? - Ами ето, аз ще сложа тука тази тухла и ще кажа, че е моя; ти кажи - не моя е, и така ще се скараме.
Сложили те тухлата, и единият казал: Тази тухла е моя! - Другият по монашески навик и по чистата си душа веднага отговорил - Разбира се, брате, вземи, щом искаш - и така и не могли да се скарат. Колко е силен добрият навик.

И още...
2. Други двама монаси също тъй дълго време живели в изрядно братолюбие. Чудил се сатаната как да ги скара и по Божие допущение като птца кацнал край братята, като на единия се престорил на врана, а на другия - на гълъб. - Една врана кацна там. - Не, гълъб е. - Как гълъб, това е врана! - и така, след дълги години подвизи, братята се скарали и дори сбили по дяволско действие, тъй че със особено покаяние се наложило да очистят това си грехопадение.
Колко силен е врагът, ако не внимаваме винаги над себе си.

...в утеснение Ти ми даваше простор...