|
Наказанието за греха е смърт на сърцето – то умира за любовта, не може да я приема, затова то трябва да се смени! Спасителният план е чрез жертва на старото сърце, да се даде ново сърце, което е меко и може да приема безкрайно много любов! Коравото сърце е като стар мех от вино - пръска се, ако в него се налее повече любов, затова трябва да се покае и смени. И това става възможно заради жертвата на Христос, Който ни дава от своята кръв, за да се чисти старото сърце - да се покае, защото “кръвта ни очиства от всеки грях”. После да жертваме това очистено сърце на ДТ, с вярата, че Бог ще го спаси и да приемем ново сърце - да се новородим.
Отец бе направил творенията да бъдат достатъчно защитени от силата и внушенията на злите духове. Все пак те имаха свобода на избора и просто можеха да предпочетат или решат да опитат от злото, затова бе премислил спасителен план.
“Грехът е беззаконие” (1 Йоан. 3:4) – разделяне от любовта в сърцето и нарушаване на 10-те заповеди. “А заплатата на греха е смърт”. Щом наруши Закона, творението покварява духа си. Нужно е това сърце да се смени с непокварено. След пълно покаяние на сърцето, подбудено от Бога, Отец щеше да отнеме старото сърце, да го хвърли при духовете на тъмнината и да даде от Себе Си нов дух. Това е духовното новорождение - оправданият получава ново сърце, което не е склонно да греши. Въпреки желанията на покварената плът, той има сили да устои на нечестивите плътски желания. И не само това! Бог даваше на новородения сила да победи злите духове и да им докаже, че чрез силата Му дори и паднало творение може да победи отстъпили богове! Така Той доказва превъзходството Си над тъмнината, силата и провидението Си!
В небето бе предвидил специална защита при падение на Луцифер “заместник из засада” - Архангел Михаил. Във Всемира най-интелигентните същества са Ангелите. Те имат тяло, придобиващо различна форма (2 Кор.1:14) и са наречени “служебни духове” (Евр.1:14). “Духът няма меса и кости, както виждате, че аз имам” (Лука 24:39), обясни Исус на слисаните ученици, когато изведнъж им се яви след възкресението. Той имаше пак човешко тяло, но със съвършена и вечна плът. Човек е сътворен, “малко по-долен от Ангелите”, защото тялото му е по-несъвършено. “Но има дух у човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява” (Йов 32:8). Дух, подобен на Ангелския дух. И животните имат плът, подобна на нашата, но с по-несъвършено тяло. “Духът на човешките чада, възлиза нагоре, и духът на животните слиза надолу” - при нечистите духове, казва Соломон (Екл. 3:21).
Луцифер допусна гордост от славата си и завист към Христос. Toй слушаше гордото си сърце, което искаше поклонение. Любовта е живот, сила и огън пояждащ. Тя иде от Бога и трябва да се отдава. Ако тя се насочи към собственото сърце, донася гордост, егоизъм, жажда за власт и поклонение. Щом любовта спре да се отдава на другите или на Твореца, това нарушава кръговрата й! То е по-страшно от нарушението на 10-те заповеди - буквата на Закона. Защото изкривената любов покварява сърцето и то вече не може да обича. Престава да се поддава на действието на Бога и умира. После идва нарушението и на заповедите.
Бог можеше да прекъсне бунта още в самото му начало. Да изобличи явно Луцифер и ако той не се покае, да бъде унищожен. Но тогава Ангелите и световете щяха да се подчиняват на Бога по-скоро от страх, отколкото от любов. В сърцата на творенията щеше да остане някаква нотка на съмнение: ами ако Луцифер бе прав? А съмнението е врата за тъмнината! Затова Бог остави греха да се развие докрай, независимо от цената, която щеше да Му струва. Отец реши да изтърпи всичко, за да се открие истинското лице на греха, та никога повече да не се повтори. Той пое товара на злото, заради щастието на цялата Вселена. Той все още дълго търпи бунта срещу Закона. Мнозина сочат това като доказателство, че няма Творец. Други живеят както им е угодно, виждайки края далеч. Трети викат: “иде скоро, иде скоро, иде!”, а си живеят, като че не иде! Те са най-опасните. Но за всички тези Господ “ще дойде като крадец нощем”, защото няма да повярват на делото, което Той ще върши пред очите им!
Щом Сатана започна да всява зло между Ангелите, веднага се задейства спасителния план. Така започна великата борба между Христос и Сатана! Грехът раздели Ангелите в небесните дворове. Христос бе отдясно на трона и Ангелите, които Му се довериха, застанаха редом с него. Левият херувим бе станал вече противник – Сатана и зад него се наредиха “третината от небесните звезди”.
Когато Ангелите, последвали Христовия дух не можеха да понасят вече ангелите, приели духа на Сатана, между тях се появи нетърпимост. Щом делото на Сатана прерасна в открит бунт на непримирима вражда и щом всички твърдо се определиха отдясно или отляво, демоните бяха изгонени от небето. Така то се очисти, както е писано: “И стана война на небето: Михаил и Ангелите Му воюваха със змея, а змея и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях не се намери място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. Затова веселете се небеса и вие, които обитавате в тях! Но горко вам, които населявате земята и небето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време” (Откр. 12:7-11).
Триединството познаваше злото (Бит. 3:22) още преди падението на Луцифер и знаеше, че ще хвърли всички сили срещу творенията Му. Отец бе промислил спасителния план за победа над тъмнината при всички случаи на падение, далеч преди сътворението на световете.
Христос предложи да даде на всеки истински повярвал в Него от Своя дух на живот. “Защото в Него имаше живот и животът бе светлина на човеците” (Йоан 1:4). Лично Той обясни: “както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си... и го дава комуто си иска... Аз Съм пътя, истината и живота” (Йоан 5:26). На всеки повярвал в Сина се отнема каменното, старото сърце и се хвърля при духовете на тъмнината, а на негово място се слага нов дух - живот, взет от Христа! Затова Исус каза: “Аз Съм възкресението и живота”. Всеки приел нов дух от Христа Му става брат и поданик в царството на любовта.
Ето какъв Спасител, Свещеник, Цар и Брат имаме в лицето на Исус Христос! Нека никога не забравяме, че съществуването на този свят, небесните дарби и спасението си от греха дължим единствено Нему! Нека да благодарим винаги на Бога за себежертвата, в най-величествения план за спасение на Вселената! "Да благодарим за дарената Божия благодат в Исуса Христа" (1 Кор. 1:4). Амин.
Целта на спасителния план е да се върне любовта на човека за свидетелство на народите и световете. Нека се разбере, че дори и паднало творение, носещо Христовия дух, е по-силно от отстъпилите божества. Спасението на всеки човек преминава през: подбуждане на грешника към разкаяние от греховете; покаяние - пълно сърдечно (не мозъчно) съжаление за греха; опрощение в небето, заради Христовата кръв; подаряване на ново христово сърце = духовно новорождение; приемане на духовни дарби; победа над плътта, греха, сатана и тъмнината. Нашият дял в победата над греха е само да отворим сърцето си за Бога - нищо повече!! Чак след това чрез силата Му да победим плътта, сатана и духовете на нечестието. И така, целта първо е да получим ново сърце, а после да победим злото в нас и около нас! Може да сме много добри, дори на мравката път да правим, но без Христово сърце сме слепи, безсилни и мъртви - няма възкресение.
Копнейте за новорождение! Не си мислете, че като сте кръстени в отпадналите църкви или като бебета, имате ново сърце! Изпитайте се дали имате нов Христов дух. Новороденият:
1. Е преживял новорождението - той чувства новото сърце и присъствието на Бога;
2. “Обичайте враговете си ...и така бъдете съвършени, както е вашият небесен Отец”;
3. “Който казва познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него”.
4. Новият човек търси ежедневно волята на Бога и “следва Агнето, където и да отиде”;
5. Той ще изпълнява заповедта: “Идете и научете всички - народи...”;
6. Такъв не се страхува от нищо: ни от бесове, ни от Сатана, ни от началства или власти на тъмнината, ни от глад, жажда, мъки, лишения, нито от смърт! Защото носи в себе си дух Христов, който не се убоя от нищо!;
7. В такова сърце грее Зорницата!
Правда без любов е законничество = смърт, както и любов без правда е анархия = смърт! Грешка е да се молим първо за небесни дарби, ако не сме новородени, защото ще приемем бесове.
За да доведе грешника до покаяние, Бог му показва първо Кръста. Щом сърцето се смили от смъртта на невинния и почувства цената на греха, тогава то започва да вика към небето за помощ.
Спасителният план можеше да приключи още в самото начало, ако Адам и Ева бяха възстановили отношенията си на любов и подчинение в брака. Победата над греха можеше да бъде по всяко време, но особена сила за това бе дадена: в края на Първия завет с царство на Христа (това царство е описано в Стария завет и е основа на пророчествата за нашето време); в началото на Втория - при апостолската църква. Но всички тези прекрасни възможности бяха пропуснати от нас човеците.От грехопадението до сега спасителният план можеше да приключи във всеки момент, ако се изпълнеха изискванията на епохата! Бог изпращаше вестители, за да известят за настоящата истина.
Сатана е противник на спасителния план. Той се стреми да докаже, че Законът е неизпълним за паднало творение. Да държи във вечно непокорство и в своя власт хората, за да имат достъп той, ангелите му и злите духове до царството на светлината. Щом се намери един верен народ, който да победи греха и тъмнината, делото на земята ще приключи. Земята ще бъде отнета от княза на този свят и ще бъде дадена на светиите от всички векове. Дяволът ще бъде победен и изгонен от последното му жилище - земята. Ще бъде затворен достъпът на злите духове до царството на светлината. После ще последва присъдата: смърт за него, ангелите му и всички нечестиви. Затова той хвърля всички сили, колкото повече се приближава края на борбата. И досега успява да победи всяка група, решила да заживее без грях, в единство и любов. Сатана посочва безсилието на падналите творения и казва: те желаят повече злото или са безсилни да го победят, дори със силата на Бога; ето църквите се борят, но не могат да изпълнят Закона! Той всява съмнение в световете, което е проводник на злите духове. Докато то не се изкорени напълно, не може да приключи спасителния план! Защото на земята и в световете се оставя впечатлението, че Бог е по-слаб от Сатана и тъмнината! Това говорят човеци, които не мислят, че те са виновни, за да желаят злото повече от доброто.
Но има пророчества в Библията, които силно смущават противника ни. Те обещават успех на спасителния план и пълна победа на светиите над греха, плътта и Сатана:
“И рече Господ на змията... ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще го жилиш в петата” (Бит. 3:15). От семето на жената, “без мъжка похот”, се роди Исус и смаза главата на Сатана. Това семе е поразявало през вековете змията, но в последното поколение Отец ще подготви един народ, който ще удържи съвършена победа над злото и ще смаже завинаги главата на древния змей:
“И в дните на ония царства Небесният Бог ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само то ще стои вечно” (Дан. 2:44).
“Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха от небето силни гласове, които викаха: царството на света стана на Господа наш и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков” (Откр. 11:15). В края на благодарното време 7-та тръба ще възвести пълната победа на светиите и началото на язвите. Има още стихове от Свещеното Писание, обещаващи победата: (Дан. 7: 22, 27; Откр. 12:11; 19: 7, 8).
Целта на Спасителния план бе да промени сърцето и това можеше да стане ако то се довереше при докосването на Твореца. Но върху сърцето връхлитат и бесовете, затова то само трябва да разпознае и избере кому да се поклони! Вярата, идваща от разума дава представа за духовните неща, но тя е безсилна да промени сърцето. Спомнете си с какви знамения Бог изведе Израиля от египетско робство. Народът виждаше с очите си огнения стълб на Божието присъствие и пак роптаеше! Вярата в Бога не е достатъчна за промяната на сърцето, защото “и бесовете вярват и треперят”! Само доверието - вътрешното упование и увереност в любовта, ще доведат до победа.
В първата епоха на борбата, след приемането на забранения плод, Адам и Ева трябваше да победят греха в семейството си, това бе целта на плана до раждането на Авраама. На земята бе поразено едно семейство и то трябваше да смаже главата на змията - Сатана (Бит. 3:15). Трябваше да се възстанови любовта между двамата, след като приемеха нови сърца. Трябваше да освещават съботата от сътворението; Ева да се покорява на Адам, според заповедта на Бога (Бит. 3:16); Мъжът бе длъжен да изхранва семейството и да го пази от злото, като свещеник в дома. Ако само едно семейство бе победило греха, Христос щеше да дойде. За водачи в тази първа част на плана, бяха избрани Ангелите, начело с Архангел Гавраил. В началото човеците имаха достатъчна съпротивителна сила срещу изкушенията на злото и не им представляваше особена трудност да го надвият. Те имаха прекрасна телесна структура, непокварен ум и сърце. На разположение имаха мощни Ангели, за да изпълнят целта: живот в любов, без грях в едно семейство!
Бракът може да бъде благословен от Бога само когато двете сърца са се предали изцяло едно на друго, в пълно доверие и съвършена любов. Няма любов без себепредаване, няма себепредаване без доверие, няма доверие без новорождение! Проблемът на всички бракове от Адам е предаване сърцето на другия. Малко нещо е да предадеш имота или тялото си, дори е по-малко от нищо, ако духът не е предаден и съединен с другия дух, за да бъдат един дух – едно сърце. Бракът не е бизнес, нито взаимноизгодно съществуване, нито подпора за старини, а е любов във вечността.
Егоистичното сърце никога не се предава напълно на другото сърце, а как ще се предаде на Бога, Когото не вижда? Бракът в Едем на нашите двама първи родители можеше да бъде възстановен само ако и двамата бяха получили нови сърца и ги бяха предали един на друг!
Адам се покая от греха, но не и Ева, той се народи, а тя не. Бог ги благослови да си имат потомство, но само ако са в пълно единство на духа, за да бъде благословено семето им. Защото в семето на човека пребъдва от духа, който носи той в сърцето си. В гените има дух и плът, за да ражда нов живот. Ако сам лично е новороден и семето му ще е благословено, ако не е - ще носи проклятието на греха! Ако Бог специално не се намеси при смесен брак, ще се родят чада на тъмнината. Ева не се новороди, а искаше от Адам да си имат деца. “Адам позна жена си Ева; тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа”! Този човек уби брат си и не бе от Бога. Адам сгреши, защото не бяха на един дух с жена си! Ако и двамата имаха Христов дух - щяха да имат благословено дете от Него. Ако Адам не бе приел забранения плод от Ева, Творецът щеше да му сътвори нова жена. Да бе се въздържал от плътските си желания, нямаше да има милиарди погинали. Но Ева непрекъснато го съблазняваше с плътта си и той все не устояваше и не можеше напълно да разбере причината за злото в потомството им. За тогава това беше тайна. Щом Ева си остана непокаяна, те не трябваше да си имат деца и злото щеше да се прекъсне на земята още със смъртта на Адам. Той трябваше да жертва страстта, заради мъките на потомството си и страданията на Бога, давайки им сърце обречено на мъки. Творецът е надарил творението да твори живот, подобно на Него! Но това е огромна отговорност.
Новорождението минаваше през жертвата на Сина. От самото начало бе въведено жертването на агнета, сочещи на Христовата жертва, която очакваха всеки момент. Спасителният план, дава надежда за възстановяване съвършенството на характера и вечния живот. Бог обеща Спасител от семето на жената. Заповяда да се принасят жертви от чисти животни без недостатък, сочещи на идещия Месия. Те трябваше да съкрушат сърцата си от съжаление заради греха и със собствената си ръка да заколят невинното животно, което щеше да умре вместо тях. Убивайки го, те вярваха в идването на великия Агнец, убит заради греховете ни. Когато заколваха невинната жертва със собствената си ръка, те я държаха и я гледаха в очите, докато кръвта се събираше, а животът гаснеше в нея. Как ли Адам и Ева са заклали първата жертва? Това трябваше да ги отврати от греха. Трябваше да се стремят да не го повтарят, за да не убиват пак. Милост иска Бог, а не жертви!
Жертвите се принасяха по високите места, върху съзидани олтари. Това изискване се запази и след потопа, до изграждането на скинията. След този момент жертването по високите места бе нарушение на закона, затова самарянката попита Исус: “Нашите бащи се покланяха (жертваха) в тая планина, а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Исус й каза: “...настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца... истинските поклонници ще се покланят с дух и истина” (Йоан 4:20-24). Принасянето на жертва от първите хора на земята в случай на грях изразяваше вярата и надеждата им в идещия Спасител и бе поклонение пред Отец.
Злото се съпротивляваше на всички изисквания на Завета от Едем: нападаше умовете и сърцата, когато искаха да се покаят за сторения грях. Те принасяха жертва, като вярваха в идещия Месия, но ако сърцето не се покайваше изцяло, жертването бе просто убийство.
Що е жертва? Това е животно което се убива, заради друг живот. Наказанието за греха е смърт и затова бесовете имат претенция за всяко сърце, родено на земята, защото тук греха се предава в потомството на Адам и Ева чрез семето човешко - по плът и чрез духа, който е в него. Тъмнината казва: всяко грешно сърце е мое, с цел да вземе искрата на любовта от него, с която се храни. Затова Бог е промислил жертвената система. Затова целта е да се покаем и да принесем сърцата си “в жертва чиста свята благоугодна Богу”, защото. Това не се разбра от предпотопния свят и за да се разбере това бе въведена жертвената система. Изискваше се от свещениците “да се принасят жертви без недостатък” в откуп за грях! А приносителя трябваше да се покае истински – да “обреже сърцето си”. Сърцето на жертвеното агне се дава веднага на бесовете в откуп, за да се храни с него, а човешкото сърце ще му бъде дадено след огненото езеро. До тогава Бог съхранява в храма на небето очистените сърца и новородените сърца на починалите с вяра.
За да не се възстанови семейството Сатана се стреми да обвърже сърцата, стремящи се към Бога, с плътски сърца, копнеещи за земното. Плътските може да са много набожни в ум, с дух или дела, но ако нямат стремеж към поправление, към доброта или ако не са Христови, те са просто чудни инструменти на тъмнината. Такива много добре се прикриват и извъртат нещата, но бодат вместо да се покаят, ако ги докоснеш по сърцето! Защото Бог ги подканя да предадат старите си сърца, но те не искат.
Сатана попречи за изпълнението на Завета, като прилепяше своите чада към Божиите чада: “Когато човеците (на плътта) взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава Божиите синове (на духа) видяха, че дъщерите човешки са хубави (наглед) и вземаха си за жени, кой каквито си избереше” (Бит. 6:2). Първоначално на земята имаше две категории хора: потомството на братоубиеца Каин и потомците на Сит. Каин бе проклет заради убийството на Авел, но той се озлоби и да докаже своето превъзходство като живееше плътски живот, строеше земни жилища, целеше светски разкош и наслади. Потомците на Сит живееха отделно от тях по планините, за да избегнат неговото влияние. Те си правеха шатри и бяха презирани от Каиновите чада, както днес Запада се стреми към светско благополучие и презира чадата на Изтока. Но Ситовите потомци пазеха съботата и се стремяха към духовните неща. Обаче на безбожните се народиха красавици и постепенно Ситовите деца започнаха да се свързват с тях в брак, затова те станаха подобни на тях в дух и дела. Не е възможно да има любов в брак между две различни по дух сърца! Такава връзка е мъка за Божието чадо и е чудо, ако издържи без да падне. Защото злото сърце винаги го тегли към смъртта. Отец ще разкъса тези връзки чрез съдебен мор, за да освободи чадото Си от хомота и постигне желаното съвършенство.
Най-лесно бе да се приключи спасителното дело още в началото. Сърдечната връзка с Бога не бе затъмнена и послушните можеха лесно да общуват с Ангелите. До Енох райската градина стоеше за видимо свидетелство на земята. Адам бе жив проповедник на Бога в продължение на 930 години и нямаше нужда от писано слово, защото вестите се предаваха устно. Най-безболезнено можеше да се изпълни Завета от Едем до потопа. Да няма повече страдания, смърт, разруха, убийства и зло във Вселената на светлината, защото тъмнината е една постоянна заплаха за жителите на непадналите светове. Те отдалече наблюдават развитието на събитията и няма да пожелаят, нито ще им бъде разрешено да дойдат в блатото на смъртта. Тук нито Ангелите, нито Синът, нито Светият Дух можаха да помогнат за пълната победа над греха. Затова всяко нашествие на извънземни е хитра имитация на Сатана.
От грехопадението до потопа спасителният план не бе изпълнен не по вина или слабостта на Ангелите, а заради нежеланието на човеците да хвърлят всички сили за победата! Бог изпрати Енох да извести света за идващия потоп, за който проповядваше 300 години на първите човеци. Щом бе отхвърлена вестта му, той бе вдигнат жив, заедно с Едемската градина на небето “и изчезна, понеже Бог го взе”. Това бе предпотопният Илия, който бе възнесен жив на небето, след като предпотопният свят разпъна вестта на Твореца. Когато “Бог видя, че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и желания бяха зло във всяко време... рече: ще изтребя от лицето на земята човеците”.
Бог намери Ной за праведен, направи за 120 години чрез дома му спасителен кораб, и покани в него цялото човечество. Но то отказа с хули и присмех, защото Ной строеше кораба на сухо и дъжд до този момент не бе познат на земята, която се напояваше чрез росата. Вестта на Ной бе нещо ново за тях и не пожелаха да се откажат от земните удоволствия, покварени с страсти и живот в грях. Животните послушаха гласа на Ангелите и влязоха в ковчега по двойки от всеки вид, а човеците не послушаха! Затова се издавиха до един! Спасено бе само едно семейство, първият верен остатък, повярвал в настоящата истина на Бога. Ной я проповядва 120 години: Идва потоп от вода по цялото лице на земята; покайте се и си направете спасителни кораби!
Втората епоха бе от Авраам до Христос. На спасеното Ноево семейство бяха дадени 3 века за изпълнение на плана, но не успяха. И така до Авраам, за 20 века, не се намери семейство да изпълни Завета от Едем и да надвие Сатана и тъмнината. С раждането на Авраам, започна съвършено нов етап от спасителния план. На кормилото на човешката история седна Синът. Той избра един род пророкуван от Ной, от който щеше да се роди лично Той, за да спаси човеците. С него бе сключен Първия завет и бе даден Законът, службите за очистване от греха, свещенството, писаното слово и лично Христос за водач. Целта на а спасителния план след потопа бе: един род да се очисти от греха и да заживее в любов. Всичко им бе дадено, само да победят, но не пожелаха.
Мойсеевата сянкова наредба гласеше да не се сключват бракове с езичници. Езичник в миналото са наричали всеки идолопоклонник, който обладан от бесовски дух започва да говори неразбираемо. Въпреки забраната за смесени бракове дори свещениците се женеха за езичнички: “народът израилев и свещениците, и левитите не са се отделили от езичниците..., защото взеха техните дъщери за себе си и за синовете си, святото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие” (Ездра 9:2). Обрязването бе Първия завет, сключен с Авраама: “Аз ще благословя потомството ти, му каза Бог и още: “изброй звездите... толкова ще бъде потомството ти”. Христос не благославяше семето, а сърцата на обърналите се от избрания род, както ги пише и във втората заповед: “Който показва милост до 1000 поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди”. Господ благославя семето на чадата Си, затова сатана се стреми да прилепи свои чада към Божиите, за да смеси чисто с нечисто и да се роди нечисто поколение, заради непослушанието на чадото. В семето на човека има дух и плът, взети от неговите дух и плът. Щом вярващият има ново сърце и в семето му ще има от Христовия дух, затова то е благословено, а не защото принадлежи към избран род или църква. Авраам чака дълго да се изпълни обещанието, докато със Сара не стигнаха такава възраст, при която физически бе невъзможно да си имат дете. Само чудна намеса от Бога би дала потомство на възрастната двойка. Точно затова небето изчака толкова дълго, за да няма съмнение в неговата намеса. Обрязването бе външен белег на благословеното от Бога семе на родители с обрязани сърца! Днес сатана побърза да сватоса младежите в църквите, като си мислят, че ще им се роди набожно потомство.
Първоначално злото победи Израиля чрез идолите - видими образи на божества. Втората заповед забраняваше това. Забележете, първата заповед казва: “да нямаш други богове” - да не се покланяме на бесовете, които са отстъпили божества. А втората гласи: “не си прави кумир” - не си прави видим образ, защото е образ на Сатана. А те си правеха точно такива - богове в образа на теле. Защо теле? Защото ангелите имат лица, подобни на телешкото (Съпоставете Ез. 1:10; 10:14). Значи първите две заповеди ни предупреждават да не се покланяме на бесовете и демоните, които Провидението е предвидило. Поклонението пред идоли отблъсква Бога, като поставя преграда между сърцето и Твореца.
причина за падението бе потъпкването на съботата от Едем, потвърдена от Закона, даден на Синай. В съботния ден, дори да не работеха, сърцата им тичаха по печалбите им. Ако 6 дни мислим само за печалба, съвсем естествено е й през седмия да продължим. Щом поставяме духовните неща в сърцата на втори план, ние се покланяме на плътта. Евреите се мислеха за избран народ, при все, че носеха старите, необрязани сърца. Това е нарушение на третата заповед, която предупреждава: “Не вземай напразно името на Господа, твоя Бог” - не се представяй напразно за Божий, ако нямаш ново сърце, защото това е лъжесвидетелство. Първото нещо, което Исус ги накара бе: “обрежете сърцата си”. Външното обрязване, без новорождение, е нарушение на третата заповед! Водно кръщение, без Христово сърце също нарушава тази заповед!
Вместо да живеят като един избран род, те поискаха да направят царство и да си сложат цар, който да ги съди, както е у всичките народи. Тогава Христос каза на Самуил, пророка и съдията им: “не отхвърлиха тебе, но Мене, за да не царувам над тях” (1 Царе 8:5-8). Сатана знаеше, че не бе времето още за царството на Христос и подбуди евреите да бъдат като другите царства. Наистина царство щеше да има, но чак в третия етап на спасителния план. От времето на Самуил, вече 30 века нечестивите евреи желаят да построят царство и тази амбиция руши сърцата им и ги прави роби на тъмнината. Заради нея те разпънаха Исус, за да стигнат дотам да бъдат използвани за глава на Вавилон – земната сила срещу доброто. Бог им позволи да направят царство, противно на волята Си и го употреби като предобраз на бъдещото победоносно царство, което прави днес. Юдеите са избран род, царско свещенство на Христос, но не им е дадено да строят царство.
Преди идването на Исус, първият Израил бе потънал в страшна духовна тъмнина и двойно робство: на едомецьт Ирод и Римската империя. Явното идолопоклонство на Израиля бе сменено с поклонението пред поквареното свещенство. Обрязването бе външно, на плътта, но не и на сърцето. Принасянето на жертви без покаяние или новорождение бе убийство, затова храмът в Ерусалим се бе превърнал в касапница и “разбойнически вертеп”, каза Исус. Небето предлагаше на Израил прекрасна възможност за покаяние и победа като избран род. Ако бяха приели вестта на Йоан и Месия, родът щеше да бъде издигнат над всичките народи.
Щом се изпълни времето, пророкувано от Даниил, Ангел Гавриил, заместникът на Луцифер каза на Мария: “ето ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус”. То означава Спасител, защото ще спаси света от греха, давайки му от Своя живот. Създателят знае желанията на творенията Си да Го видят. Това е невъзможно поради святостта Му.
Копнежът на вековете се изпълни. Исус изпълни Закона, не чрез Божествената Си сила, но чрез силата на Светия Дух. Прикова на кръста плътта, в която живее законът на смъртта и ни показа как да изпълним вечния закон на живота. Не Законът с 10-те заповеди бе прикован на кръста, а плътта, победена от новия дух!
Христос побеждаваше плътта, Сатана и тъмнината, в продължение на 33 години. На кръста Той победи и втората смърт - отделянето от Отца, която бе толкова страшна, че дори Сина изстена в предсмъртния Си вик: “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?!” Това отделяне ще преживеят нечестивите в огненото езеро и е по-страшно страдание от физическите мъки. Нека си спомним случая с бесовете, които Христос изгони в Гадаринската земя. Легион (хиляди) бесовски духове бяха влезли в духа на нещастника и го мъчеха денонощно. Когато се срещнаха с Христос казаха: “Нима си дошъл тук да ни мъчиш преди време... и всички бесове Го молеха: прати ни в свинете... и те бяха около 2000 и се издавиха в морето” (Мат. 8:28-34; Мар. 5:12). Синът разговаряше с духовете на тъмнината и те Го умоляваха да не ги мъчи!? Може ли Той да измъчва някого? Не! Но ако ги изгони “от тая страна” - от този свят, където са се настанили в живо същество, те наистина са обречени на мъки в империята на тъмнината. “Там е плач и скърцане със зъби” от студ. Бесовете там са се обрекли на страшни мъки и за тях е рай, когато се доберат до нечие сърце, за да изсмукват жизнените му сили. Те са се отделили завинаги от Бога и страдат в страшни вечни мъки.
Още в небето Христос победи Сатана и демоните, както е писано: “И биде свален големият змей... на земята”. А на кръста Христос победи боговете на тъмнината, които също са противници на делото и в Библията понякога се подразбират, когато се говори за сатана.
Юдеите не можаха да изпълнят Закона, условието на завета и разпънаха водача на Завета. Христос избра 12 ученици да понесат отново Закона, символ на 12-те израилеви племена, носили ковчега на Завета. Той основа Църквата Си, от която се надяваше да изпълни Закона. Така се роди Израил по дух, който се покланя Богу “с дух и истина”. На него се показа целта: съвършена победа над греха - целта на Закона. Той показа и пътя затова: “Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат... И така бъдете съвършени, както е съвършен и вашия небесен Отец” (Мат. 5: 43, 48). Съвършенство по пътя на Любовта! За целта Бог даде всичко необходимо за победата: опрощение на греховете чрез вяра; ново сърце; дарбите на Духа и Зорницата - личното присъствие на Сина в сърцето. Имаше и един подарък, който лично Исус реши да даде на апостолската църква. За него малцина знаят. Той обеща на първата църква да дойде скоро и дори да вземе живи някои от апостолите при Второто Си пришествие. Исус обеща на учениците: “Защото ще дойде Човешкия Син в славата на Отца Си, със своите Ангели и тогава ще въздаде всекиму според делата му (при Второто пришествие). Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Син Човечески идещ в царството Си” (Мат. 16: 27, 28). Тук ясно говори за второто Си идване, заедно с Ангелите, когато ще накаже нечестивите. Той не даде примамващи обещания, но каза “Истина ви казвам”, за да подчертае важната вест и да повярват учениците, че някои от тях щяха да Го дочакат живи.
Исус предсказа на Петър каква смърт щеше да Го прослави, а Петър полюбопитства за Йоан. Исус отговори: “ако искам да пребъде той докле дойда, тебе що ти е?” (Йоан 21:22). Христос не каза, че няма да умре до идването Му, защото това зависи от послушанието на Йоан и от победата на църквата. Исус искаше да дойде скоро, но това зависеше от свободната съвест на народа Му. Апостол Павел съветваше църквата да ограничи браковете: “Това ви казвам, братя, защото времето е късо...” (1 Кор.7:8, 29-31) до Пришествието. Късо ли е вече 2000 години? Този велик апостол е очаквал жив да дочака пришествието: “това ви казваме чрез слово Господне, че ние, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите... мъртвите в Христа ще възкръснат първо; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати”. Не от себе си говори, а от Господа! И продължава: “Ето, тайна ви казвам: всички няма да умрем, но всички ще се изменим, изведнъж, в един миг...” (1 Сол. 4:15-17; 1 Кор. 15:51,52).
/по Йордан Петров/
|
Спасителният план [re: KABИ]
