От злобните и жлъчни лъжи, високопарните псевдо-литературно-издържани плюнки, които пръска автора се вижда само, че нищо не разбира от църква. Самият той явно не е християнин, освен може би да се маскира като такъв. Не ми е ясно впрочем, как вестник "Черно Море" стана (и кога?) проводник на толкова злобна анти-църковна политика. Да не кажа анти-християнска. Но, нищо ново под слънцето...

Ние не съдим хората, съди ги Бог. Ние обаче можем да съдим делата им. При това не как да е. За тези неща си има правила и канони. Ние знаем кои сме и къде сме. Именно: християни в Църквата. Църквата е осъдила ученията и делата на Арий и на още много други хора. И ще продължава да ги съди. Не защото в "мрачното средновековие" се е чудила просто как да злодейства, а и е можела да го прави "безнаказано". Защото е защитавала богооткровената Истина, а и себе си - тялото Христово. Колкото и да се опитва авторът да извърта истината и да го усуква, никой истински християнин няма да му повярва. Манипулативните му недоказани лъжи, нападки и намеци няма да повлияят на никого, освен на тези, които са най-уязвими. Тези, които са извън Църквата: било, защото се колебаят във вярата си, било защото още я нямат, било защото открито мразят Христос. Тези хора, ако му повярват, ще се съблазнят и ще намразят Църквата, ще се отдалечат от нея. Следователно авторът просто върши едно сатанинско дело - и нищо повече. Дано да е готов да получи и наградата, която се полага за такива дела. Или да размисли, докато не е късно. (Едва ли...)

Ето примерчета:

"Истинските християни нямат нужда от духовен съд, състоящ се от грешници като тях."

Да, типично противоречие - авторът (без да доказва защо) вече е осъдил "съдиите", които напада като "грешници". С това отрича собствената си теза - "да не съдим". Или пък за него "истинските християни" са грешници?... Не е много ясно, нещо... Обаче в самата му идея, че уж "нямало нужда" от духовен съд има нещо много зловещо - това, че в Църквата според него може и трябва да цари беззаконие, което никой не би трябвало да може да спре. Освен може би Сам Христос - с помощта на някой и друг гръм и мълния. "Прекрасно" разбиране за същността и прилагането на Христовата заповед. Няма що.

"Защото освен по закон Божи те нямат право на този съд и по Устав. Формата, която ползват, или съдът, както го наричат, за да впечатлят изтерзаните от митрополита християни е създадена преди стотина години, за да разглежда бракоразводни дела или дребни спречквания между клисарите, без да съди разведените от гражданския съд християни или да им влияе, а просто да оформи техните документи."

Прекрасно!... Не е обяснено как точно според автора трябва да стане съденето и низвергването на отец Попов. Това показва, че вероятно и той самият не знае. Но иначе "смело" отрича избраната "форма" на съд. "Преди стотина години" вероятно Църквата се е занимавала с глупости или направо с престъпления. Например митрополитите само са "изтерзавали" горките християни. Затова да се ползува някакав си там църковен съд - о, какъв анахронизъм, колко глупаво и излишно!... Ставало въпрос за някакви си "дребни спречквания" само; то тогава даже не било и съд, само видиш ли, някаква административна процедура за оформяне на бракоразводни документи - само за такива едни маловажни, видиш ли, въпросчета... (Очевидно признава, че сега въпросът съвсем не е маловажен. Но не казва ЗАЩО.) Лъжа до лъжа, глупост до глупост.

"Аз лично харесвам повече духовници, които се впрягат с бедняка в каруцата на ежедневието, образно казано, газят с него калта, но мълчаливо помагат с каквото могат..."

Ето тук направо ме "уби". Горките ротариянци, с които се е впрегнал отец Любомир, да дърпа "каруцата на ежедневието". Каруцата на горките окаяни, БЕДНИ олигарси, новобогаташи, мафиоти, някои даже - откровени бандити. Да, гази той калта - това добре го каза. Но не калта на материалната нищета, а калта на духовното падение. Нито е бил обаче беден с бедните ( ), нито - богат с богатите. Само в духовната кал им е бил съратник на последните. Защото никой не може да си купи небесното царство; нито даже с дарения, строежи и "помощи". С една десета от парите, безсъвестно ограбени от народа. И "елитарните клубари" - и те не могат, уви! Но да развращават духовниците на Църквата - това наистина могат.

И какви "глупави" и "дребнави" обвинения, моля ви се, предявил владиката. Някакво си там дребничко разколче, какво толкова?!... видиш ли,"отец Попов просто си сменя началника"!... Другото било средновековно печене на еретици - отживелица, направо!... И какво било толкова, неподчинението спрямо владиката?... Голяма работа!... То владиката и без това не бил прав да иска това и онова, че кой е той, че да иска разни работи?... "незаконната заповед на митрополита, изстреляна преди половин година по джиесема..." Чудно какво и е било незаконното. И по кой закон.
"...грозно разкривените свещенически лица, стрелящи обида след обида върху кроткия отец Попов..." - ха-ха, ще падна!... Това, освен, че не беше вярно, е всъщност вярно, но с обратен знак, за което лично свидетелствам! "Кротката овчица" отец Попов може да не е крещял; но думичките му бяха извънредно "сладки". И особено тези на някои негови възпитаници. А владишките "мутри" с "разкривени лица" ръсеха със светена вода, четяха Евангелието и благославяха. Изедници ниедни!...

Най-много пръска плюнки авторът от обвинението за това, че отецът е членувал в светски елитарен клуб. Ето откъде ми идва наум, че статията вероятно е поръчкова. Много ги е заболяло ротарианците!... Така е, истината често е болезнена. И не се харесва на всеки. Къртиците мразят светлината. Хлебарките - също. Всички създания на мрака я мразят.

А накрая духът на статията става направо патетично-истеричен. Чудно дали авторът не се усеща, че направо става жалък. Би бил смешен, ако не ни беше тъжно.

Накратко: Лъжни, глупости, клевети и изопачавания. Омраза. Хули. Кофа с масонска помия. Нищо повече.

БРАВО НА ТОВА ТИ "ДРУГО" МНЕНИЕ!... Поздрави!...

П.П.
Дразниш се от това, че имам мнение по въпроса, или от това, че не се сещаш с какво да ме обориш, или просто от това, че говоря верни неща?... Е, имам си. Sorry. Заповядай пак!