Понеже няколко от участниците отговориха на отрицателното ми мнение за "Матрицата" с постинги в сходен дух (одобрение на филма), ще отговоря с въпрос към всички едновременно, за да си изясня православно-християнските основания за такова отношение.
Ето няколко твърдения с одобрителен тон, които от моята гледна точка са неприемливи и неоснователни:
Фраер:
"Матрицата ме направи по-вярващ и по-православен"
Gergi
"...това е един от най-православните филми..."
PPP
"...човек може да открива Бог ... и в произведения от сорта на "Матрицата"..."
Разбира се, всеки има право на свое мнение, но за да бъде то убедително, трябва да е добре мотивирано. В своите постинги по темата аз вече подробно поясних защо намирам филми от типа на "Матрицата" неприемливи и вредни за християнина, пък и чужди на православната етика и ценностна система.
За да не продължаваме голословното препиране в духа на "аз харесвам "Матрицата", това е най-православният филм - аз отричам "Матрицата", тя няма нищо общо с православието", нека привържениците на филма посочат кои конкретно образи и идеи в него намират за носители на православен дух и внушения. Но за да не се стигне до това, православността на филма да се открие например в готовността с риска за себе си да бъде спасен съмишленикът от властта на врага, нека припомним накратко същността на православното християнство.
Тя се състои в това, максимално да се издигне и доближи до Бога човешката природа, чрез вяра в Божия Син Иисус Христос и живот в съгласие с учението Му.
Ето, в светлината на тази мярка да посочат ценителите на "Матрицата" кое е православното във филма. Пък после ще говорим пак...
Ще допълня с няколко възражения към моменти от горните постинги, които ми се струват съществени.
Фраер: "не съм разбрал Православната ни Църква да е давала някакво становище относно тоя филм".
Е, не може Църквата да се занимава с рецензиране на всеки появил се по екраните филм, защото така би се превърнала в художествено-критическа институция или в своего рода духовна цензура. Просто това не е основната й дейност. По отношение на изкуството Църквата може да даде само общите критерии, които определят оценката й за даден тип художествени произведения, а после всеки да прецени доколко конкретният "опус" принадлежи към въпросния тип. В повечето случаи това не е трудно. Както беше казал един писател, "не е нужно да отидеш на Слънцето, за да разбереш, че там е горещо"...
PPP: "Не разбирам защо често изкуството се третира като създадено единствено в служба на дявола."
Уважаема РРР, ни най-малко не твърдя подобно нещо, и не бих могъл да го твърдя - би било пълна глупост. (Само като се помисли колко видове изкуство се влагат при създаването на православния храм...) Обаче изкуството, както и други човешки дейности, според духа в него може да доближава или да отдалечава човека от неговия Творец, т. е. да служи или на Бога, или на сатаната. Tertium non datur (трето не е дадено - ще бъде едно от двете). И за нас е важно да търсим първия вид изкуство и да отбягваме втория. Разбира се, че имате свободата да чуете, прочетете, видите какво ли не, и с Божията помощ да останете православна. Но, съгласете се, истинска духовна полза ще имате, ако използвате скъпото си време за прочитане на нещо православно. "...пази онова, що ти е предадено, и се отвърщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата..."
И въобще, "всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно".
Накрая - все пак не е все едно "да забраняваш и налагаш" (като комунистите - тук няма свобода на избора) и "да отричаш и предлагаш" (като Църквата - това не насилва свободната ти воля, а те оставя да избираш).
Желая Божията помощ и благодат на всички ви, и - до скоро!
____________________________________
Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!
|