Здравейте всички във форума!

Да си призная, изненадан съм от благосклонния тон, с който се дискутира в православен клуб филм като "Матрицата"! Може да се заблуждавам, но доколкото ми е известно, Православната Църква категорично отрича всякакви произведения на изкуството, които отдалечават човека от Бога и спасението, било като разпалват страстите и греховните му желания, било като го откъсват от реалния живот и го увличат в една измислена, виртуална реалност без никаква полза за духа му - а значи с вреда ("Който не е с Мене, е против Мене"). Такива са всевъзможните филми с фантастичен сюжет, трилъри, екшъни, филми на ужасите, мелодрами, еротични и порнографски филми и какви ли не още инструменти от все по-богатия напоследък арсенал на тъмните сили и земните им слуги - богоборците в плът. С тях неусетно и лукаво биват погубени огромен брой души или поне се слагат препънки по пътя им към спасението, а принадлежността на споменатите киножанрове към масовата култура прави жетвата на рогатите жетвари гарантирана и богата. (Впрочем, същото важи и за всяко друго изкуство, защото на Божия противник, както и на Бога, може да се служи с най-различни средства. Киното е само пример, избран според темата на тази дискусия.)

Общото в тези душевредни кинотворби е, че са способни силно да увлекат вниманието, чувствата и мислите на човека, въздействайки върху една (струва ми се) от неговите страсти - любопитството, жаждата за "силни усещания", отегчението му от "сивотата" на ежедневието. И човек се гмурва с душа и сърце във водовъртежите от зашеметяващи преживявания, шокиращи сцени, поразителни прояви на човешките "свърхспособности", за да остане час и половина - два в плена им, а още петнадесет минути след това да осъзнае, че е измамен и всъщност нищо истинско и ценно (от християнска гледна точка, разбира се) не е получил, но е изгубил (най-малкото) времето си, което е можел да прекара в молитва, четене на душеполезни книги, размисли за собствения си живот и спасение, а защо не и в добротворство? (Случайно ли св. ап. Павел съветва да вършим делото на спасението си, "като скъпите времето, защото дните са лукави"? А още по-лукави са онези, които не спират да изобретяват все по-ефикасни способи да ни увлекат в неспасителното му прекарване. Ние пък трябва да бдим, щото всяка минута, която не прекарваме в сън, да бъде използвана за нещо Богоугодно и душеспасително.) А може да се окаже, че освен двата часа е изгубен и душевният мир и с нова сила са се надигнали за малко поутихналите ни страсти...

Още по-нелепо обаче е това, че някои от дискутиращите търсят и а-ха да намерят в "Матрицата" християнски идеи и внушения! Това пък какво е? Ако го бях чул или прочел в атеистична среда - както и да е! - щеше да ми стане тъжно за пълното неразбиране на нещата от хората, далечни от Бога, и щях да да се помоля да не им се зачита неразумието, по думите на Христа: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (говорят)". Но тук!? Нима от филми като "Матрицата" ще очакваме да получим импулси за Богоугоден живот или пък религиозни познания? Всъщност, филмът има точно обратното предназначение - той е едно от сполучливите средства на измамника-сатана, за което са изключително подходящи думите на еп. Игнатий Брянчанинов, че то няма "никаква добра, разумна цел, никакво определено значение", че е "чуждо на истината, преизпълнено с лъжа ... чудовищно, всезлобно, лишено от смисъл актьорство, силещо се да удиви, да доведе до недоумение и самозабрава, да измами, да излъже, да увлече с обаянието на блестящия, но празен и глупав ефект". Нека оставим да ни учат на вяра и спасение духовните писатели, като се почне от Книгата на книгите и се свърши със съвременната църковна книжнина. Тук ще дръзна да парафразирам думите на Авраам от евангелската притча за богаташа и бедния Лазар: "Ако на Библията и св. Отци не вярват, то и да гледат "Матрицата", няма да повярват". Всъщност, в самия дух на филма няма нищо християнско: студен свят на вкаменени сърца, насилие, преследване, зашеметяващи бойни сцени и над всичко - Избраният Свърхчовек, който ще победи злото със собствените му зли средства, за да мине после на негова страна. В този калейдоскоп няма място за Бог - там бог е човекът.

Разбира се, като отражение на действителността, във филма има и правдиви аналогии с нея. Факт е все по-пълното и необратимо завладяване на земния ни свят от могъщи зли сили, които със сатанинска ненавист и хладна пресметливост дърпат конците на събитията в глобален мащаб и се отнасят към цялото човечество с презрението на експериментатора към опитните мишки. Само че във филма нито е посочен истинският характер на тези сили, нито истинският път за спасение и Спасител. Затова всякакви опити да се търсят в "Матрицата" образи и събития, носещи християнски идеи, ми напомнят слугинята "с дух да предрича" от Деяния апостолски, от която св. ап. Павел прогонил беса, въпреки че жената казвала една безспорна истина: "тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение". А защо е постъпил така? Ами защото на беса не бива да се вярва, даже и когато съобщава верни неща. За него това е лукавият начин да създаде към себе си доверие, за да прокара след това и лъжата безпрепятствено. Отношението на християнина към тъмните духове и земните им слуги трябва да е, както в поговорката: "не ти искам ни меда, ни жилото" - защото жилят доста по-страшно от пчелите...

За себе си ще призная, че също съм гледал първата част на "Матрицата" - от началото до края. И след това си дадох сметка, че безкритично съм се увлякъл от лукавата уловка на богоборците, гъделичкаща страстите ми - както летящото насекомо се устремява в тъмнината към пламъка на свещта, за да падне опърлено. За такова празно прекарано време пред телевизора, компютъра (игри, филми), et cetera, християнинът е длъжен да се кае и да го изповяда. Наскоро ми попадна един руски въпросник за подготовка на изповедта, в който има специален раздел с въпроси относно характерните за съвремието ни грехове. Там между другото се казваше и следното:

"Согрешил тем, что свои эмоциональные чувства и добрые намерения расходовал на сопереживания выдуманным киногероям, проявляя при этом всякую черствость по отношению к ближним."

Не зная, нужен ли е превод, но по смисъл звучи горе-долу така: "Съгреших с това, че разпилявах душевните си чувства и добрите си намерения за преживявания с измислени киногерои, а към ближните проявявах пълно безчувствие".

"Който има уши да слуша, нека слуша!"

____________________________________

Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!