много ми се ще да вярвам, че ние от ЛЮБОВ към Бога се стремим да не грешим, не само от страх и ужас.
когато бях малка :) така се страех да не греша - да не се натъжи мама, нежели да не ме накаже. и я какво добричко дете бях :))
някой път така по-вървят нещата - от обич... може и с други да е така.

а и каквато съм си жива депресия, като си мисля само че утре ще се гътна...хич няма и да стана от леглото сутринта.
знам че звучи несериозно, но всъщност не се шегувам. мисълта за смъртта може да затормози всеки, а позитивното мислене с нищо не вреди на вярата.

пак подчертавам - нека от любов се стараем, не само от боязън.
страх от Бога, срам от хората - трябва да ги има, но да не са те движещата сила, да не диктуват живота ни.