За дълбоко съжаление, атаките на дявола срещу Църквата не се ограничават само с откртия атеизъм, нито с различните псевдохристиянски учения. Вътре в самата Църква проникват неправославни учения и те са по-опасни от първите изброени, защото заблуждават християните.
Никой не може да пристъпи към Бога и да приеме Тялото и Кръвта Му без да е очистен от греховете си, а това става чрез пост и изповед. Известно е, че постът в някои случаи се облекчава (при болни, немощни), но изповедта не може да се отменя, защото тя е помирение с Бога. Който пристъпва без такова духовно очистване, попада под действието на казаното от св.ап.Павел - не разпознава тялото Господне, поради което яде и пие своето осъждане.
Съзирам изключителна духовна опасност в цитираното становище, защото то фактически води до практикатта на католическата църква и освобождава християнина от съзнанието за смирености благоговение пред Бога, възпитава у него безразличие към греховете му, а най-вече - лишава ни от последното средство за подтикване към покаяние.
Ако някой е съгрешил и пристъпва по този начин към Св.Тайни, той ще понесе страшно осъждане, а също и свещеникът, който допуска такава практика. Как ще разбере този свещеник, дали човекът е извършил грях, за който християниннът не може да бъде причастен (убийство, блудство, тежки измами, дори -отстъпване от вярата)? как ще разбре дали не причестява неправославен или отстъпил от православието?
Разхлабването на морала и дисциплината в обществото не трябва да се пренасят в Църквата, напротив - там трябва да се укрепва църковната и блогослужебна дисциплина. Нищо няма да спечели делото на Божието спасение, ако се причестяват по много пъти недостойни хора, напротив - светотот Тайнство ще бъде подложено на поругание, а храмът ще се превърне в нещо подобно на ресторант.
Пример:в руската църква в София и сега никого не допускат до Св.Причастие без изповед и пост, на броят на причастниците не само не намалява, а се увеличава.