Според св. Йоан Златоуст, богослужебното пение, или земната музика, е подражание на небесната.

Св. Василий Велики казва, че чрез музиката Свети Дух приобщава човешкия род към добродетелите.

"...към догмите Той прибавил наслада от мелодията, щото с лекота и приятност за слуха незабелязано да възприемем ползата от думите..."

Според евангелското повествувание, първото християнско песнопение било донесено на земята от ангелите в Рождественската нощ.

Обичаят да се употребяват песнопения на богослуженията като молитвена устна жертва бил осветен от Иисус Христос на Тайната Вечеря.

Богослужебните песнопения придобили простора на вечността от евангелското време, защото Божествени химни се разнасят непрекъснато на небесата.

Първите два века от историята на християнското песнотворчество са обладани от духа на импровизацията.

Догматическият елемент в ранното християнство доминира над лирическия, защото християнското богослужение е преди всичко [ изповедно, свидетелство на вярата/red], а не само излияние на чувствата.