Ех, де само това да са ни греховете, но не са - нито моите, нито на миряните като цяло, нито на свещенослужителите.
Нито пък, виждам, твоите: Аз не псувам, но не смятам, че си пропаднал, само заради това че псуваш, макар само отвреме-навреме. :)
Пък и не моята оценка/присъда е важна, нали?

Не знам дали имаш предвид някой конкретен свещеник (или повече от един), който е по-пропаднал от теб, по думите ти. Но не е ли малко лекомислено това "аз съм по-праведен и разбирам Бога по-добре" от "него" (свещеникът по принцип? нарицателно? сумарно?...)?
А пък и дали този, който осъжда другите (когото и да е), действително е разбрал Бога? Струва ми се съмнително.

Ние не знаем какво е в сърцата на който и да е - свещеник или не. Разказвала съм друг път тук, но ще повторя заради теб, думите на познат свещеник, които ме впечатлиха неотдавна: Негова позната, не особено обичана и популярна, отишла при него за изповед, първа изповед. Готвила се дълго, изповядала се дълбоко. Неговият кратък коментар беше, "да ме пази Господ да съдя другите, КАТО ЗНАМ КАК СЕ КАЯТ!" Та, не знаем ние, един Господ знае вярата и делата/покаянието на другите, а като не знаем, как и защо да съдим? ...

Поздрави!