|
|
| Тема |
 Re: Павлинизъм и Петринизъм [re: Valentina] |
|
| Автор |
Prokimen (минаващ) |
|
| Публикувано | 07.04.03 14:33 |
|
|
|
Според свидетелството на словото Божие, апостолите заемат особено място в Църквата (1 Кор. 4:1).
Облечени в еднаква сила свише и еднаква власт да развързват грехове, на апостолите им е отредено да седнат на 12-те престола около Сина Човешки (Мат. 19:28).
Въпреки поименното отличие на някои апостоли в св. Писание и Предание, никой сред тях не бил първенствуващ или превъзхождащ по чест останалите.
Понеже в Деяния Апостолски се повествува преимуществено за благовестническите трудове на апостолите Петър и Павел, то Църквата и св. Отци, при всичкото си благоговение пред всички апостоли, нарекли тези двама първовърховни.
Жизнените пътища на двамата апостоли са толкова различни, колкото и сходни.
Петър(Симон) - обикновен рибар от Витсаида в Галилея, а
Павел(Савел) се е родил в богатия търговски град Тарс (дн. Турция), бил римски гражданин и от ранна възраст се обучавал при един от най-уважаваните и влиятелни учители на старозаветния Израил - Гамалиил.
Петър бил спътник и ученик на Господа по време на земната Му проповед.
Павел дошъл при Христа след Възнесението на Спасителя.
Петър пръв сред апостолите изповядал Иисуса Христа за Син Божи.
Павел бил убеден и яростен враг Христов.
В минута на човешка слабост, Петър изоставя своя Божествен Учител.
Бившият гонител на християните - Павел бил удостоен приживе да види райското блаженство.
Имало е между двамата апостоли и разногласие във възгледите, което не дава никакъв повод да подозираме каквато и да е вражда помежду им.
Ако величието на Петровото апостолство се явява първополагане на църковните основи както между иудеите , така и между езичниците, то не е ли още по-обширна областта на Павловото апостолство, простираща се от Иерусалим до Македония и Рим.
Двамата апостоли без войска и без оръжие стават световни завоеватели. Без взаимна отстъпка те разделят помежду си народите, но не кой повече да владее във Вселената, а кой повече да страда за спасението на Вселената. И тъй като в това обединяващо за Църквата време нямало други освен обрязани и необрязани, т.е. освен иудеи и езичници, то разделяйки подвига на благовестието, нямало кой друг да им оспори първовърховното достойнство.
Това първенство не е във властта, а в служение на другите и вярност на Истината до смърт.
Според предание от втори век, двамата апостоли пострадали в един и същи ден и година.
Почитането им започва непосредствено след тяхната смърт.
В четвърти век св. равноапостолен император Константин Велики построява два храма в тяхна чест - единият в Рим, а другият в Константинопол.
За разпространеността на съвместното чествуване на двамата апостоли свидетелствува св. Амвросий Медиолански (+ 397 г.)
| |
| |
| 
|
|
