Да съдиш другия за грехове, когато ти самият си в грях, е тежък грях.
Божият Закон затова е Закон, защото има заповеди. А заповедите са затова, да се пазят и изпълняват. Аз не мога и нямам право да "държа сметка" кой как ги изпълнява. Но можем ли да останем абсолютно безучастни към ближните си. И кой човек става н а и с т и н а ближен за брата си, скъпа РРР – не е ли оня “който стори милост” на изпадналия в беда, според истинните думите на Христос.
Ако твой приятел минава край пропаст, подхлъзне се, падне и се закачи за една скала, няма ли да се опиташ да му помогнеш да не падне по-надолу за да не се убие.
Ако един човек знае, че трябва да изпълнява някаква заповед, но не иска да я изпълнява, и не само това, но търси оправдание у другите заради непослушанието си. Не трябва ли да се опиташ да му обясниш, че причините за всичко случващо се с нас, са първом в самите нас, и това раздразнение и гняв към ближните не водят към нищо добро, а само още по-вече ускоряват падането в пропастта. Това не е осъждане, а подаване на ръка, а който не иска да приеме сега протегната ръка, ще я приеме по-късно. Ако и тогава не иска, Един Господ знае, Нему слава вовеки. Амин.
Говориш за католиците - мисля, че смесваш човешкото добро, с евангелското добро - архимандрит Лазар, мисля че беше писал по тая тема.
Коя е първата и най-голяма заповед? Да си спомним и това: в какво се състои любовта към Бога - не е ли в това, което е писано :

“ любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му.”

"и тъй, любовта е изпълнение на закона."

Ами нека тогава пазим и изпълняваме.

Благопожелания

Редактирано от TRl на 25.11.02 16:25.