Страшно ми олекна, признавам, че имаш нагласата да гледаш на нещата така!

Дали обаче това е някаква "разделна линия" за набелязани за спасение или погибел... хъм, съмнявам се, че сме в състояние да го определим еднозначно. Просто... ааа... нямаме нужната квалификация да кажем, че е така.

Молитва - да. Но и пряко съчувствие към затрудненията, които казва, че изпитва. Веднъж на морето се разприказвах на маса с един младеж, който накрая ми призна, че е хомосексуалист. Трябва да ти кажа, че тези хора наистина живеят в ад, създаден от околните! Дори (не вземам отношение!) да са в грях, не хората са онези, които ще ги съдят и наказват! Затова просто му казах няколко окуражителни приказки, просто да му олекне - наистина е ужасно да се докоснеш до нечие страдание и накрая да кажеш с вирнат нос: "Пада ти се, защото сам си си виновен!" Даже да е редно така да се каже - отказвам да го сторя.

Разрушаването на семейството... не знам. Далеч не само хомосексуализмът го руши. Болезнена тема, позволи ми да не я коментирам. Очевидно има някакво разклащане на семейството, но е от друга посока. Като инженер (макар и семестриално завършил преди много време, без дипломиране) мога да твърдя, че винаги съществува един фактор, който е определящ за някакъв процес - останалите само засилват или отслабват първичното влияние. И основният фактор в случая не е "екзотичната" любов.

Как да е. Основното е, че се радвам дето намерихме общ език