Така е, и разбойникът повярва, простиха му се греховете, но после вися и се измъчва няколко часа, а му пребиха и пищялите. Разбира се, няма юридическия смисъл който дават римокатолиците - че за еди-кой си грях че се мъчиш еди-колко си минути.
Мисля, че тия неща са добре сумирани в "Душата след смъртта" на о. Серафим Роуз.
Виждал съм наистина хора, които умърат дълго, в мъки и озлобление. Няма да забравя един, който беше убил сина си, "излежал си" престъплението. Може би над 20 дена се мъчи тоя човек, докато предаде душа. И персонала се ужасяваше покрай него.
И последно - прислужницата, която се грижела за Волтер в последните му дни, казвала после, че за никакви богатства и възнаграждения пак не би станала свидетел на смъртта на такъв човек...Вместо да умре "с достоинство" като древните мъдреци, тоя се е гърчел не от болка, а от злоба срещу Бога, вече виждал как са нещата, къде отива. Но не можел да се покае. Късно.

Scio Qui credidi