|
Тема |
Re: V DUSHATA NA 4OVEKA [re: TRl] |
|
Автор |
zahapin (непознат
) |
|
Публикувано | 28.10.02 18:45 |
|
|
Обичам мислите ти да препускат
като събудена от зимен сън река,
когато думите със звън се пръскат
сякаш омагьосани от пролетта.
Обичам и усмивките ти летни
попили сок на вишна и роса,
изгряващи по сънени пътеки,
да срещнат белоногата зора.
Обичай и тъгите мои есенни
натежали от ароматна топлина,
в дъждовни спомени унесени
с дъх на мъдра, шептяща тишина.
И зимните ми бури ти обичай –
бели, ледени – събарящи звезди,
когато дръзко душата разсъбличам
във студ, без страх, че ще боли.
Обичай ме, герховно-истински и скитащ,
посял в мислите си нови светове
с мечтите си улисан, ту бури сеещ…
Обичай ме! Не ме оставяй без криле!…
|
| |
|
|
|