Почти всички протестантски църкви в България работят сред наркоманите, но проблемът е, че православно-мюсюлманската власт забранява отварянето на приюти, сиропиталища, старчески домове и комуни за наркомани, ръководени от религиозни общности. Налага се да се работи полулегално, като че ли се върши някакво престъпление.

Ако те интересува специално проблемът за наркоманите, мога да те открехна, че там не помагат нито лекари, нито програми… нищо. Тези наркомани, които съм виждал как се освобождават от порока, са успели да се преборят в резултат на няколкогодишна неуморна дейност от страна на страшно много хора. Най-важно от всичко е да им се създаде среда, която да ги откъсне от приятелите им от улицата. Младежи от църквата се занимават с тях, водят ги навсякъде със себе си, грижат се за тях, молят се с тях, изучават Библията с тях…. Ако наркоманът не намери подходяща среда между вярващи на своята възраст, рано или късно се връща в блатото. Не виждам какво ще намери един наркоман в православна църква сред десетина бабички и невеж свещеник. От това, което наблюдавам в православието, май работата сред наркоманите не е сред приоритетите на Светия синод. Виж, ако трябва да забранят някой филм, със сигурност ще се съберат на извънредно заседание.