Въртим се в омагьосан кръг около функцията на делата в християнския живот.
Колко пъти трябва да повтарям, че добрите дела са за доказателство на спасението и вярата, а не за спасение.

" Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост..." Тита 3:5

Ето в това се състои основата на мисълта ми: "не чрез дела, за да се не похвали никой". Спасението се дава от Бога с момента, в който рабереш, че си грешник, обвинен и обречен да прекара вечността в Огненото езеро, но поради милостта Божия, Христос умря за нас, за да имаме вечен живот. Така той е наш Спасител, но дали вярваме, че само Той е в съсътояние да измие греховете ни с кръвта, пролята от него на кръста. Вяравме ли, че ако доверим спасението си на Него, той ще възроди духа ни със Светия дух. Колкото и добри да са делата ти, какво можеш да дадеш на Бога в замяна на тази жертва?

Достатъчно е да признаеш пред себе си и пред Бога, че с нищо не можеш да изкупиш греховете си, и да се довериш във вече извършената размяна на кръста на грешника с Безгрешния.

Това е. А пък след като получиш спасението си, Бог ще ти помогне да изчистиш живота си и да вършиш добрини в Негово име и за Негова прослава.
Толкова е елементарно, че чак е смешно, как толкова много хора са се впримчили в мрежата на "добрите дела и традиции" и не виждат, че Бог вече е извършил необходимото за спасението.