Драга Елина, ето още един натрапник.

Апостолът каза: "един Бог, една вяра, едно кръщение" и точно в изпълнение на това започнаха Съборите, първият от които е описан в Деянията и се е състоял в 51 година - а не много, много по-късно. При това, именно въпроси от практиката са наложили Апостолите да се съберат и да издадат вероопределение: "Угодно бе на Духа Светий и на нас...." след което, забележи, не говорят за богословие, а за това - как да постъпват във всекидневния си живот християните? Кое е правилно - да се обрязват ли, или не? Да ядат ли идоложертвено, или не? В следващите векове наред с чисто всекидневни въпроси, някои от които вече не са и актуални /напр. монах не бива да ходи в смесена баня - поне в нашите условия това Правило на поместен събор е outdated/ излизат и философски съблазни. Един почва да учи, че Синът не може да бъде единосъщен на Отца, друг - че идването му не е било в тяло, а призрачно. Като цитират и св. Писание. И арианите имаха любими стихове: "Моят Отец е по-голям от мене" /макар по-натам Спасителят да казва: Аз и Отец едно сме/. За да запази истината на писанието от тия кривотълкувания, които понякога са стигали абсурда, църквата е била принудена да издава вероопределящи норми, както и правила за житейското поведение. В тоя смисъл всички определения на догматите и каноните като "човешко предание", излишно, привнесено и пр търпят критика. Никое от съборните решения и определения не е самоцел или израз на гордостта на някой учител, който решил, че след 1000 преди него точно той, 1001-ият и само той е прозрял същността на вярата.

Scio Qui credidi