Мисленето ни е бинарно.
Стигнали сме /вкл. философската практика/ до простите бинарни релации от типа добро-зло, които във философията се свеждат до опозицията материално-нематериално.
И анализа, в крайна сметка, показва, че и двете са недоказуеми. Т.е. приемането на едното или другото е въпрос на избор, който в този стил на мислене не може да бъде обоснован с този тип начин на разсъждение.
В Християнството за първи път като масова практика се предлага троично логика.
В този аспект, независимо от проблемите вяра-атеизъм /вид вяра/, може би следва да се обърне изключително сериозно внимание именно на този проблем именно като МЕТОДОЛОГИЯ.
А Човешката ограниченост кара дори вярващи хрлистияни да се опитат да наместят базовият постулат за Светата Троица /т.е. предложеният модел на троично мислене!/ в рамките на привичното ни бинарно мислене и от тук - ред ереси /ако използуваме религиозната терминология/ или опити за методологична продмяна..