Каквото съм мислил, изразих в това писмо преди време, после реших да не го пращам, за да не предизвиквам съблазън.

:До свещеник Ангел Величков
Главен редактор, “Църковен Вестник”


Ваше Благоговейнство,

Пиша това писмо с известно закъснение, защото и статията – повод за него – ми попадна наскоро и предизвика немалко недоумение. Става дума за “Феноменът Църковно проклятие”.

Учудващо е, че един свещеник и като такъв – учител на вярата в стремежа си да полемизира по временни, макар и твърде важни и печални за Църквата въпроси, допуска съблазняващи поне за мене твърдения.

Едно от тях е, че проклятието като акт е забранено от светите Апостоли и не бива да се практикува в Новозаветната Църква. Нима самите думи от Гал 3:9-10 “...всички, които се облягат на дела по закона, са под проклятие” не противоречат на тая теза? За ревностните християни ли е казано това – както твърдите Вие – или за ония, които и днес се облягат на Моисеевия закон? Или какво да кажем за Коринтския кръвосмесител? Какво по-голямо проклятие от предаването на сатаната? “Из едни уста излиза благословия и клетва; не трябва, братя мои, това тъй да бъде” цитирате Вие – а ето, в глава 5 на Посланието си същият апостол Яков казва: “Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън”! Не е ли ясно от следващите стихове в глава 3 и първите на глава 4, че Апостолът визира клетвите, придружаващи свади и дрязги на лична основа между самите вярващи?

Колкото търпими, увещаващи са думите на Апостолите към грешниците, които убеждават към покаяние, толкова строги, сурови и страшни са те към еретиците и другите упорити врагове на християнството. “Люти вълци”, “безводни облаци, ...дваж умрели, изкоренени...” – излишно е да изброяваме. Но нима и Сам Господ – въплотената Любов – с най-строги думи не се обърна към иудеите, наричайки ги “змии, рожби ехиднини” и “чеда на дявола”? Твърдението, че Спасителят не е изричал проклятие, също е спорно. “Ето, оставя се вам домът ви пуст”! Когато тия думи излизат от Божиите уста, те не звучат като безразлична констатация.

В последвалите векове Църквата се моли “заслепените от гибелни ереси и секти просвети и присъедини ...”, но това не означава, че е проявявана някаква икуменическа толерантност към упоритите в ереста. Много са примерите за сурови и силни думи и директни проклятия на светите мъченици към мъчителите им, по-късно на Светите отци към еретиците, няма да утежнявам излишно писмото си с цитати. И нека само си припомним думите от разрешителната молитва: “...или под архиерейска клетва попаднал..”
Друго озадачаващо твърдение е, че анатемата не е проклятие. “Библейская энциклопедия” на архимандрит Никифор /репринтно издание, М, 1991, стр. 582/ пояснява: “Проклятие – в Библейската си употреба тая дума е противоположна на думата благословение...под проклятие се разбира лишаването от благословение и осъждането на бедствия”. Вашата теза е, че анатемата или отлъчването била “само” временно лишаване от Евхаристийно общение. “Анатемата не е нищо друго освен временно отстраняване от евхаристийното общение (св. Причастие) с цел осъзнаване на заблудата и греха и завръщане отново чрез покаяние към пълнотата на благодатта. Самата дума от гръцки означава оставяне, предоставяне. Подразбира се - на Божията воля”. – Че какво по-голямо проклятие, лишаване от благословение и осъждане на бедствия от това, човек да е отсечен от Църквата и спасителните й таинства? Extra Ecclesiam nulla salus. Ако лишаването от вечно спасение и попадането в ада не е проклета участ, не виждам какво на земята може да се назове проклятие. Отново си една учудваща картина на отлъчването, което не било проклятие и въобще - явно не е толкова страшна работа....Освен да поощри някой грешник в греховете му, не виждам какво може да постигне това.

Най-сетне, смущаващо и дори възмутително е да се вмени в грях на един Православен Патриарх и Синода му това,че за да предпази от в ерес и съблазън паството си, си е послужил с устрашаващи клетви, които всъщност са цитати от библейската лексика, както благоволявате да забележите. Вие се молите Бог да прости на Патриарх Кирил “греха”, че произнесъл и скрепил с подписа си страшни клетви против вероотстъпниците! Помолете се тогава да прости “греха” и на Моисей, човека Божий, за страшните клетви, с които си позволил да разстрои нежните сърца на Израиля в глава 28 на Второзаконието. Може да се помолите и за “греха” на Апостол Петър, който “се поувлече в клетвите” и каза на първия по време еретик Симон Влъхва – “Парите ти да погинат заедно с тебе!” Ако имате желание, развържете “греховете” и на св. Апостол Павел, който като незапознат с Вашите тълкувания в Тимотей 1:20 си позволи да предаде Именей и Александър - не “подразбира се – на Божията воля”, а “на сатаната”!
А може би точно в днешните дни, когато и малкото останали даже по име християни като обезумели сме се втурнали в най-груби плътски грехове, гибелни душевни страсти, самоволия и разколи, са нужни такива страшни проклятия, за да стреснат заспалата ни съвест?

Простете за полемичния тон, но той не съдържа нищо лично.

Целувам Ви десница: .....

PS. Не съм член на някоя Старостилна църква, а на Българската Православна Църква с глава – Патриарх Максим. Подчинявам се на църковната дисциплина и се черкувам по новия стил в енорийската си църква. Считам обаче “поправения Юлиански календар” за плод на модернизъм и зловредно за Църквата нововъведение, а премахването му – за належащ акт и връщане към спасителното Предание

Scio Qui credidi