Източник на всяка истина, на благодатта в Църквата, е Светият Дух (Иоан, 16:13), Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина. Амин.

Църквата не е Съборна заради Вселенските Събори. Точно обратното – съборността произтича от това, щото в Съборите участват всички членове на Тялото Христово, независимо дали са от видимия или невидимия свят и независимо от времето и пространството начело с Пресветата Животворяща Неразделна и Единосъщна Троица.
Коя Църква е Съборна, Вселенска (от гръц. katholiki). Несъмнено това е Църквата, Която Синът Божий Иисус Христос основа – Едната Свята Апостолска и Вселенска Църква.

Терминът съборност сочи пълнотата, всеобхватността на Църквата като богочовешки организъм. Църквата е “Негово тяло, пълнота на Тогова; Който изпълва всичко във всичко” (Еф. 1:23). Като Богочовек Спасителят Христос изпълва всецяло тялото на Църквата с благодат, истина и живот. Чрез Него “цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога” (Кол. 2:19). Като богочовешки организъм Църквата не се ограничава от пространството, защото тя е Тяло Христово, а Христос “изпълва всичко във всичко” (Еф. 1:23), не се ограничава и от времето, защото “Иисус Христос е същият вчера, днес и во веки” (Евр. 13:8). Следователно Христовата Църква се нарича съборна и поради това, че е всеобхватна, неограничена от земните веществени рамки на пространството и времето. Тя е небесно-земна Църква. В нея съжителствуват ангели и човеци, праведни и неправедни, живи и покойници. Не е възможно обаче да бъдат членове на Църквата, т.е. на тялото Христово, онези, които са изпаднали в ерес, които изопачават едната, всецяла, универсална божествена истина. Св. Йоан Касиан ясно пише: “Трябва да е вън от Църквата този, който не държи вярата на Църквата”. За съжаление, възможно е в земната (войнстваща) част на Църквата, да влязат епископи, които вместо Христови служители, се “дигат” и стават Негови противници, държейки истината в неправда, както е и предузнато:

“Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени”. (Деяния, 20:28-32)

Три години,денем и нощем, със сълзи на очи . . .

По горе казах “за съжаление”, но то (съжалението) по-скоро се отнася до всички богоборци, во главе с еретиците, които несъмнено са извън Тялото Христово. Покаянието на такива за греховете е "покаяние" пред лукавия. Защото не може хулителят на Духа на истината, да се покае истинно, докато не се върне в Църквата, и се покае и изповяда за най-големия си грях - тоя против Светия Дух.

Вселенската Църква е правилното и спасително изповядване на вярата.

Редактирано от TRl на 25.09.02 15:01.