Наркотичното влияние на ритъма е познато още от древността и магическите ритуали. Ако той е кратен на 1,5 удара в секунда и е съпроводен с мощен натиск на свръхнаситени честоти /15-30/ херца, може да предизвика у човека екстаз. А при ритъм равен на два удара в секунда при същите честоти слушателите изпадат в танцувален транс. Рок групите смело злоупотребяват с високите и ниски честоти както и с мощността. Това силно повлиява способността за мислене и ориентация, а според германския професор Б. Раух предизвиква и отделянето на т.н. стрес-хормони, които изтриват част от информацията пазена в мозъка.
Все повече изследователи са съгласни, че става дума за управляема рок-епидемия. Истинската и цел обаче е предаване на определени заповеди в подсъзнанието на аудиторията.
Канадският учен Жан-Пол Режимбал твърди, че рок музиката е изтънчен сатанински култ. Според него, за да бъде подсъзнателно предаваната информация по-лесно разшифрована, в музикалния запис се включва ултразвуков сигнал, чието многокротно въздействие предизвиква реакция като при морфинова инжекция. А когато човек е в наркотичен транс, подсъзнателните съобщения особено ако са преминали през ритуалите на черна магия се превръщат в заповеди, изискващи задължително изпълнение.
В книгата си “Ученици на дявола, истината за рока” Джеф Голдуин отделя 350 страници за разобличаване на скритите текстове. Абревиатурата “Кис” означава “Крале в служба на сатаната”.
Джон Ленън чупел китари, Алис Купър хвърлял змии изпълнявайки магьоснически ритуали, често симулирал смъртно наказание чрез обесване, играел си с котел пълен с животинска кръв, черва и вътрешности и ги хвърлял по публиката без предупреждение. Много рок звезди доброволно са сключили догавор с бесовски сили. Самият Купър,чието истинско име е Винсент Фуниер, признава как на спиритически сеанс появилият се дух му обещал богатство, слава и власт в света на музиката, стига певецът да приеме името му и да му даде тялото си. Така Винсент Фуниер получил псевдонима Алис Купър-името на вещица, умряла преди един век, както се представил духът.
Мик Джагър от “Ролинг Стоунс” смятал себе си за въплащение на Луцифер. Три негови песни- “Симпатия към дявола”, “На техни сатанински величия”, “Заклинанията на моят брат демон” потвърждават това.
Мик Джагър направо признава: “Нашите усилия винаги са насочени към това да управляваме мисълта и волята на хората”.
Джими Хендрикс обяснявал как става това: “Владеете определен хипнотизиращ ритъм, повтаряте ритъма 3-4-5 минути и в главата сякаш нещо се отваря, в този отвор може да говорите за всичко”.
Всички значителни рокпродуценти - Дейвид Кросби, Нил Янг, Греъм Неш и др. са сатанисти, а болшинството от рокгрупите изповядват една или друга “черна” религия. Когато съчиняват нова песен, те молят първожреците в съответния “храм” да призоват бесовската сила над произведението им, за да имат успех. Финансова поддръжка на рокиндустрията оказват мощни окултни общества –Световната агенция на магьосниците, Уелското общество на вещиците.

"...човек много лесно може да бъде повлиян от собствените си предпочитания, и да каже, че тази музика , която не му харесва, е дяволска."

При мен не е така, не съм повлияна от предпочетанията си за да твърдя, че музиката която не харесвам е дяволска. Напротив харесвам май точно такава, а знам че това не е добре.
"HIM" - "His Infernal majesty" не съм фенка на Ville Valo като визия, а на гласа му ... не харесвам текстовете на песните, а самата музика.

Същото е и с "Type O Negative", "The Sisters of Mercy" и пр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите