Много ивтересна и поучителна беседа. Ето още нещо душеполезно по тази тема:
Спасителят Сам поставил началото на иконописното дело ,
когато НЕРЪКОТВОРНО ИЗОБРАЗИЛ Своя пречист Лик върху кърпа, наричана на църковнославянски език убрус (ударението е на второто "у"). Това станало при следните обстоятелства: Авгар, князът на гр. Едеса, страдащ от неизлечима проказа, чул мълвата за Великия Чудотворец, Който лекувал всяка болест и всеки недъг и Който, въпреки, Своите велики благодеяния към юдеите, бил ненавиждан и гонен от тях. Като се изпълнил с упование и любов към Него, княз Авгар изпратил в Юдея свой живописец, за да нарисува Господа Иисуса Христа. Той сторил това, изпълнен с вяра, че чрез Неговото изображение ще получи изцеление. Но въпреки всичките усилия, художникът не могъл да нарисува сияещия Лик на Богочовека. А и как иначе би могло да бъде, като Сам пред него бил най-великият Художник, Сина Божий, Единосъщният, чрез Когото всичко е станало. Тогава въплътеният Всеведец Бог взел кърпа, избърсал с нея Лицето Си и по чудесен начин отпечатал върху платното Своя пречист Образ. Щом видял неръкотворно изобразеният Христов Лик, Авгар се изцелил от болестта си. След смъртта и Възкресението на Господа Иисуса Христа
пръв иконописец станал св. Апостол и евангелист Лука .
От древните църковни писатели научаваме, че той нарисувал няколко икони на Пресвета Богородица с Пречистия Младенец на ръце. Когато ги показал на Божията Майка, Тя ги благословила с думите: “Благодатта на Родилия се от Мен и Моята милост да пребъдат с тези икони !” По късно на нарисуваните от св. Апостол Лука икони били направени множество копия, които се разпространили по целия християнски свят.
Православното поклонение на светите икони изисква с благоговение и вяра да насочваме нашите мисли и чувства към п ъ р в о о б р а з а, изобразен на иконата – било то Спасителя, Божията Майка, Божиите угодници, небесните сили или някое свещено събитие. По този начин честта, която видимо отдаваме на образа, преминава върлху самия първообраз, т.е. при почитането на св. икони ние изразяваме своята почит и любов към Самия Бог и Неговата Премъдрост, към Пречистата Му Майка Пресветата наша Застъпница Дева Мария, към Божиите праведници угодници, неспирни молители и ходатаи пред Ходатая. Не бива сляпо да придаваме някакво магическо значение на свещените иконни изображения. При тяхното освещаване им се придава благодатна сила и те могат да станат източник на чудеса, но за да получим такава милост от Господа,
е необходимо да имаме правилно отношение към иконите:
да пристъпваме към тях с благоговейна молитва към Първообраза, със смирена покорност на Божията воля и спазване на Божиите заповеди. Само тогава можем да се надяваме, че Божията милост ще ни посети за наше телесно здраве и душевно спасение.
Почитането на иконите е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор: "Това, което словото съобщава чрез слуха (четене и почитане на Евангелието), живописта показва в мълчание, чрез изображението" - догма, която следва от основната изповед (истина) на Църквата. И нека, думата догма не звучи страшно в ушите на някой, защото става въпрос за основна истина, а именно
човешкото В ъ п л ъ щ е н и е на Сина Божий ,
“Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
и възкръсна в третия ден според Писанията.
И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край..”
Неговата Икона е свидетелство на Неговото реално, истинно, а не призрачно въплъщение, както и така истинно ще бъде и Неговото Второ Пришествие.
Не бива да се забравя, че както мисълта в религиозната област не винаги е била на висотата на богословието, така и художественото творчество не винаги е на висотата на истинската иконопис. Дори най-древният и красив образ, ако е създаден в период на упадък, може да изкриви учението на Църквата. Затова Църквата винаги се е борила НЕ за художественото качество на образа, а за неговата ИСТИННОСТ. Ето защо в Православната църква съществува понятието "канон".
. . .
Слава, чест и поклонение на Пресветата наша Троица сега и винаги и вовеки веков. Амин.
По молитвите на Богородица, на всички Ангели и светии, спаси Господи Иисусе Христе, Сине Божий, нас, грешните. Амин.
Редактирано от TRl на 17.09.02 13:15.
|