ИКУМЕНИЗМЪТ РОДИ ЕДИН СТРАНЕН ВИД ХРИСТИЯНСТВО
Коментар на Етнийския архиепископ Хризостом върху Междуправославната среща в Солун
--------------------------------------------------------------------------------

На първо място нека разгледаме как се появи тази неочаквана загриженост за пълнотата на православното участие в икуменическото движение. Дали тя дойде от самите икуменисти? Едва ли. Всъщност тя е резултат на това, че ние, т. нар. „архиконсервативни фракции в православните църкви“ от няколко години насам обръщахме внимание върху злоупотребите и нарушенията на каноните, които православните икуменисти според тяхното собствено признание прикриваха, опасявайки се, че обикновените вярващи няма напълно да ги разберат. Всъщност, ако е имало съзнателна дезинформация, тя идва от православните икуменисти, участвуващи в ССЦ, които дори сега се опитват да дадат невярна представа за своето участие в съвсем неприемливи икуменически дейности — съвместна молитва и съслужение не само с инославни, но и с нехристияни (друговерци) и да обвинят нас, православните противници на икуменизма, че разкривайки техните непочтени действия, се стараем да създадем разделение в Църквата.
Видеокасетите, издадени от нашия главен монастир във Фили, Гърция — „Свв. Киприан и Юстина“, бяха разпространени по цял свят и наистина извадиха на показ „мръсното бельо“ на „православния“ икуменизъм. Професионалните православни икуменисти, разбира се, намират, че тези уравновесени, но резки материали са компрометиращи, след като между „разколническите и екстремистки групи“, които о. Цецис осъжда (в това число Руската Православна Задгранична Църква и Старостилните Църкви в Румъния и България) нашият Синод, оглавяван от митрополит Киприан, беше пряко осъден за тази „разколническа“ дейност. Дейността на църквата ни в крайна сметка помогна да бъдат просветени православните вярващи и накара православните икуменисти да признаят своите злоупотреби и да се заемат с тяхното разглеждане. Не икуменистите се осъзнаха и предизвикаха тази криза. Ние, искрено вярващите православни традиционалисти, направихме това. И именно поради тази причина православните икуменисти говорят с такава омраза за нас.

2. Ако икуменизмът е за премахване на думи от рода на „разколнически“ от християнския речник и за създаване на атмосфера на търпимост и откритост в християнството, защо православните икуменисти са така усърдни в желанието си да протегнат ръка на инославните, но категорично осъждат нас, традиционалистите, като разколници, а понякога дори като „еретици“? Нима тяхната любов се простира само към тези, които отхвърлят догматите на Православието, но не и към тези, които изповядват неговата пълнота и превъзходство? И ако е така, що за любов е това? Многократно нашите епископи са предлагали да се срещнат с икуменистите по всяко време и на всяко място, за да обсъдят с тях въпроса за икуменизма и свързаните с него злини на един открит форум. Ние искахме само да се отнасят с нас коректно и да бъде гарантирана нашата физическа безопасност. Имаше ли някакъв отговор на този призив за икуменизъм у дома. Никакъв. И това говори само за себе си.

3. И щом като икуменизмът е причината за разделение между православните, защо ние, противниците на икуменизма, сме обвинявани за това разделение? Ако нямаше нищо неправилно в сегашната икуменическа дейност на Православната Църква, защо никой не поиска да ни чуе? Как може ние да сме предизвикали разделение? И ако ние сме разколници в очите на православните икуменисти и не играем никаква роля в икуменическото движение, как можем да бъдем причина за разделение между самите икуменисти? Или причината е просто в това, че ние вдигнахме тревога против икуменистите, съобщихме на вярващите за техните злоупотреби и сега търпим последиците от нашата честност и преданост на Църквата? Очевидно, вярно е само последното обяснение. Негодуванието на икуменистите, породено от нашето свидетелство за истината, е причина за тяхната склонност да ни обвиняват в изопачаване истината. Но с какво се обясняват добавяните към това клевети, омраза и безсрамие? С лицемерие — това е думата, която за съжаление, веднага ни идва на ум.

4. Въпреки (приписваните ни) епитети от рода на „разколнически“ и „екстремистки“, ние, православните противници на икуменизма, убедихме нашите православни братя, участвуващи в икуменическото движение, че те нарушават принципите на нашата вяра, църковните канони и любовта, която истинските християни трябва да имат към своите братя. С любов и със загриженост за вярата ние призовахме да бъде обърнато внимание на грешките на православните икуменисти и се опитахме да им помогнем да поправят своите грешки. В отговор на това те ни обвиниха в неискреност и лъжа. И вместо да се опитат да поправят това, което те смятат за наши грешки, при все че явно признаха своите собствени грешки, като отговориха на нашите протести, те ни унизиха, обсипаха ни с долни ругатни, обиждаха ни лично, поставиха под съмнение нашите подбуди и ни обявиха извън Църквата. Те направиха невъзможни любовта, диалога, учението, молбите и дори най-обикновения личен контакт. Това ли е християнството? Това ли е наистина икуменизмът? Или това е, пак за съжаление, просто лицемерие?

Няма нужда да се задава въпросът как православните икуменисти ще отговорят на написаното от мен. Както винаги, те ще отговорят с оскърбления и епитети, които твърде комично претендират, че избягват да употребяват. И ще повтарят казването и преди за нас — че сме глупаци и че сме (според собствените думи на о. Цецис) „селяндури в дрехи на духовници“.

Такъв коментар за съжаление се налага да направим за хора, които претендират, че са поборници на любовта и търпимостта. Но когато биват хванати, че вършат неща, от които са принудени после да се отричат, те нападат и обезличават тези, които разкриват техните нечисти действия. УВИ, икуменизмът роди един странен вид християнство...


Текстът е преведен от английски език по сп. Orthodox Tradition на Центъра за Православни традиционалистични проучвания, Етна, САЩ

--------------------------------------------------------------------------------

© Православна беседа — При използуване на текстове или части от текстове позоваването на “Православна беседа” (www.orthodoxinfo.com/pravoslavie) е задължително!