Е, одоламе, защо приемаш така - като лична обида - постинга за митаря и фарисея? Във всяка среда, където се стремят да се отличат с ревност по Бога, заплахата от възгордяване си стои и не виждам какво толкова те засегна напомнянето, че гордостта е грях.
Да ти кажа и един наш случай, от миналия век. Един монах обичал да показва смирение и все повтарял: "ах, аз, грешният, уви на мене, грешния". За да го поправи, веднъж като седнали да ядат, игуменът строго го запитал: "Ами ти защо си седнал тука при светите отци!" /т.е. не на масата на послушниците, а на по-почетно място/. И нашият човек отговорил: "Ами защото и аз съм свят отец!" - виждаш ли, как без да усети се превъзнесъл?
Така че заплахата от възгордяване не носи конфесионална окраска. Виж и на Апостола как Бог му прати ангел сатанин, "да ми пакости деет, да не превозношуся" /не мога сега да си го спомня на български/.
Жалко ще бъде, ако си отидеш така.