Значи, за Духа трябва да знаем, че който е в Духа, говори чужди езици и пророкува. Но който не говори чужди езици и не пророкува - не е в Духа...това е петдесетническото учене за Духа. Връх. За отношението на лицата в Св. Троица - мълчание в мрака.

А другите дарове на Светия Дух? Глосолалията била нужна на времето си - когато предстояла интензивна проповед и тълкуване на Писанията от хора, недобре сами запознати с тях. А какво да кажем за другите дарове на Духа? Милост, мир и радост в Духа Святаго - ако някой ги има, а не говори "езици", значи не е в Духа. Жалко. Глосолалията, както и много други я в н и дарове на Духа, е изчезнала рано. И не напразно. За какво трябва да говори на "езици" някой, който е сред християни и познава езикът им? Самият Апостол прави забележка в тоя род. Такъв човек само би се възгордял, че е "в Духа", и би изгубил и другите дарове, които има. Ако продължим логиката ти - който не може да лекува чрез ръковъзлагане, не е в Духа...От самите Деяния пък е ясно, че не всички, кръстени в Духа, са "проговаряли езици".

А че езиците са били човешки, говорими - вж Деянията - критяни, араби и пр.... Това, че Апостолът казва: "Дори и ангелски езици да говоря..." не доказва съществуването на Ангелски езици, както изразът му: "дори Ангел от небето да благовести различно.." не доказва, че е имало случаи Ангели да учат на ерес. "Дори" употребено и в двата случая, ясно ни подсказва, за какво иде реч. Впрочем, това е мое лично мнение, Църквата няма становище по въпроса.

Пророкуването пък не се е пресекнало никога. Житията са изпълнени с безброй случаи на пророчества било за лични, било за обществени събития, които са се изпълнили. Това продължава и досега,макар, разбира се, в последните времена крайно да са оскъдели духоносните мъже, способни да пророчестват. А и да има такива, те не биха го направили пред света.

Интересно, какво ще кажеш за "пророчествата" на братовчедите-адвентисти?