Приятелю, аз се радвам на това, което каза "Това, че може да се спасим и без икони, не означава, че трябва да ги унищожим." Аз не съм тръгнал да унищожавам иконите. Вярвам, че би казал (дано да е така), че и без мощи можем да се спасим. Айде, няма да те предизвиквам. Ей това ми е думата - да видим без какво не можем и него да държим. Защото, когато отпаднат незадължителните неща, остава само това, което прави християните християни.
Сам казваш, че иконите могат да бъдат пречка за спасението на някого, ако ги приеме за идол. А кой може да ги приеме за идол? "Силните" ли, образованите? Не - те знаят за какво става въпрос, разбират тънката разлика. Значи простите. Неуките. Ама те иначе не можели да разберат за какво става въпрос. Ох, когато пророк Йона викаше в Ниневия да се покаят хората, които "не могат да различават дясната ръка от лявата", сиреч, прости и неуки хора, те как го разбраха? Разбраха го, и то много добре.
Кое е по-важно - иконата или спасението на хората?
Виж, веднъж бях в Париж и в Лувъра видях една голяма картина, от някакъв известен художник, дето не му запомних името. Беше нарисуван Христос на Кръста. Много се развълнувах, сълзи ми напираха на очите - виждах моя Господ, който страдаше, за мен. Сърцето ми беше пълно с благодарност и с любов, и прославих Господа. Беше хубаво преживяване. Знаеш ли, много по-хубаво преживяване е всичко това да става и без картината от Лувъра. И без това ми е малко далечко. А когато общуваш с някои и видиш една душа, изцелена от Бога, един нов човек, изпълнен с любов, спечелен от Исус, видиш мъдрост от Бога, видиш как някой показва милост... това е още по-красиво, защото е живо, а не образ.

Идолите са си идоли. Единственото средство срещу идоли е близостта до Бога. Няма спасение единствено без Исус, а песнопения без мелодия просто не са песнопения, но това, разбира се, няма нищо общо със спасението.

Със здраве!