Църквата се крепи на правилното изповедание - неповредени догматите на вярата - и на Апостолската приемственост на нейната иерархия.
По много причини много от пастирите не са на ниво, но разбери, за нас осъждането особено пък на свещенослужител е голям грях. Може човекът да се е покаял, може и самите обвинения да не са верни. "Обвинение срещу презвитер приемай само при двама иили трима свидетели".

Иначе само човек, който е извън Църквата може да твърди, че няма "здрави сили", които искат да се поправят нещата. В такъв организъм като църквата оаче нещата е оправят о т в ъ т р е и б а в н о. Иначе резултатът е поредния разкол. Вече има над 1000 протестантски секти. Една повече - няма да спечели света с това. Между другото, и двата разкола в БПЦ станаха именно защото хората искаха промяна, омръзна им да чакат някакво размърдване отгоре.

Най-сетне, не забравяй кой управлява света в последните стотина и повече години...То че светът е зло и в зло лежи, е казал още Апостолът. но тук става дума вече за съвсем явно управление на едно лоби от няколко милиона души. Novus Ordo Saeclorum. Имат ли тези светоуправници полза от силна, чиста, енергична Православна Църква? Естествено не. Затова и усилията на светските власти са в насока да рушат. БПЦ няма регистрация, за разлика от мормоните и тям подобни. Защо? Именно за да може всеки момент да й се отнемат имотите. Че само Рилския монастир ако си върне имотите, той ще бъде средище на Православието. Разбира се, ще се дигне вой, че тия пари щели да бъдат присвоени и пр. Хайде сега.

Прост пример. Баща ми е жив - да е жив и здрав - и дори още практикува /той е лекар/ като ДжиПи в едно село, откъдето на времето е тръгнал в медицинската "кариера". Възрастта си компенсира с много опит, с това, че познава даже дядовците на сегашните обитатели на пова село.
Близо до селото има огромна гора - дъбова кория, която така се и знае - Черковната кория. Тя е била църковен имот от незапомнени времена, има си и документи още от турско за това. В началото на демонокрацията хвърлиха око и на нея. Тогава баща ми събра църковно настоятелство от няколко по-енергични души и не дадоха гората за изсичане. Потегнаха храма, постоянен свещеник няма, но идва човек да отслужва по празници и пр. Его как малко хора с инициатива отвътре и разбира се с благословията на дядо Иоаникий Сливенски свършиха едно малко добро дело...Другия вариант беше да чакат някой да подведе владиката /което едва ли е толкова трудно, епархиите са големи, едва ли ще помни владиката на една от най-големите епархии, че имало еди каква си гора край еди си кое село/, да дойдат момчетата с резачките и после по вестниците да пише за поредното "престъпление" на Православната Църква.

И последно: не знам как е в столицата, откак съм завършил преди години, не прекарвам много време там, но в провинцията далеч не е толова трудно да станеш църковен настоятел и да имаш глас в управлението на енорията. Достатъчно е редовно да си на църква /за един християнин то си е задължително/, хората да те познават. Процесдурата на избора е безкрайно проста и демократична: определен срок преди изборите /ммандатността мисля и 4 години/ желаещите да кандидатстват за епитропи отиват и се записват в храма. След литургия в определената неделя вярващите остават и отбелязват на бюлетинки със списъка от желаещите одобрените лица. Толкоз.