Може сто да се спасят тръгвайки от това писмо, но само по себи си писмото не е спасение. Ако има един обаче,който търси Бога, но се съблазни и се заблуди и стане пленник на фетиша си, и в крайна сметка да погине. . .
Тия стоте може да са от предузнатите, от незаблудените овце. А тоя, загубилият се пък иска да се спаси, а пък се е заблудил . . .


Ти си мислиш, че твоят човек е тръгнал по "правилният път", забравяйки за писмото. Но защо тогава го носи още в паспорта си? Практика е хората да кътат в паспортите си на най-скъпи за душата им неща, каквито са например снимките на техни близки и роднини. Ти само си мислиш, че е забравил за писмото - та нима можеш да погледнеш дълбоко в душата му.
Аз ако искам да забравя за нещо, го хвърлям на боклука - така изхвърлих в контейнера някои аудио касети и компакт дискове. Дори не ги подарих, за да не стана причина за съблазън.
Не би ли допуснал, че твоят човек дълбоко в сърцето си може да разсъждава така: "Аз ще ходя на църква, каквото е необходимо и доколкото мога ще правя, но писмото ми е най-близко и скъпо, и за това ще стои в паспорта ми, за да ме пази - защото в КРАЙНА СМЕТКА без писмото ще погина".



П.П. Нали има вече лични карти - къде ще си носят сега хората снимките, ако не в ония книжки, които продават за съхранение на Личните документи.

Редактирано от TRl на 23.08.02 10:41.