Чувала съм го това, но го бях забравила.
Прав си Православен скот за болестта. Тя прероди един човек. Обърна една душа към Църквата и покаянието, изповедта и причастието.
Някъде четох следното:
Загубена бях, но ме откри,
сляпа бях, но ме дари с очи!
Обърна се човекът по време на болестта, но тя съществуваше доста преди да посети къщата.
Прав си за сълзите. Не може всеки непокаял се грешник да се излекува или спаси или дори прогледне. Затова правя и сравнение със Кръстова гора.