|
Тема |
Жал ми е... [re: aпocтoл] |
|
Автор | Castor (Нерегистриран) | |
Публикувано | 22.08.02 00:21 |
|
|
... за това, какви глупости могат да се родят в една глава.
"Духовен старец" - "България ще гръмне"... Нямало ни един човек, пълен със Святия Дух... Иначе това бил човек, който може да разреши всичките ти проблеми...
Апостоле, да те зарадвам, че има полза от твоето съществуване и бръщолевене глупости. Чета те от месеци насам... ами все по-добре разбирам онова място, където се говори за окото на човека, тъмнината и светлината.
Освен кашата от суеверни учения, нямащи нищо общо с учението на Исус, самочувствието ти да съветваш мало и голямо е покъртително. Язък ти за годините... Цял живот само едни бабини диветини ли научи бе, човек? Ама че извратена е тази библиотека, от която си взимаш книги...
И малко положително чувство да съм имал към православието, в твое лице виждам такъв гротескен негов продукт... да се покъртиш...
TRI - барем ти му го кажи, от теб поне може да вдене. Заради едното партийство не си затваряй очите. Барем като тебе православен да беше, малко поне човек може да е спокоен, ама такъв пишман-апостол на всяко-гърне-мерудия, дето му е мухлясала Библията, ако въобще някога я е отварял... Поне веднъж за тия 60 години...
Апостоле, не се хаби да ми отговаряш. Нема смисъл. Вече дълбоко и съчувствено съм покъртен... Напомняш ми по далечна аналогия за трагичността в образа на Дон Кихот... Е, той в последните страници на романа на Сервантес, той дойде на себе си...
|
| |
|
|
|