Борис Димовски мисли така. Такава му е и професията.
Изказването би имало стойност, каквато му придавате, ако той бе казал: "Срещам тълпи от светци - Василий и Григорий, които бяха първенците в Атинската Академия на рмемето си. срещам Иоан, когот после нарекоха златоуст, ето ги и цар Борис-Михаил /дето не знае как се управлява държава/, ето го и Иван /демек св. Иван Рилски/...но - казва им Борис Димовски - Моят Бог е толкова високо и толкова велик, че дори да струпате всички църкви на света една върху друга, не можете да стигнете до него. Мен това ми е давало упование още от дете, но не го афиширам между простаци. Все едно да срещна пияни и тъпи хора, които се кълчат и играят чалга, и да им говоря за Моцарт. То не си струва. Гледам само да се измъкна, да се отдалеча от простотията, да не ми изцапат душата.”
Той обаче не е казал това....